Изключи телевизора в единайсет и половина. Бе време за още малко сън. Преди да се разположи удобно на дивана, провери стаята на стареца. Беше там, похъркваше удобно завит. Гил понечи да излезе, обаче се врътна обратно.
Как се беше мушнал под одеялото?
С две крачки се озова до леглото. Кракът му срита нещо, което се плъзна по пода. Разбра какво е то: обувките на старчето. Бяха на краката му, когато го върза! Той дръпна одеялото и зяпна с отворена уста по посока на стареца.
Краката и ръцете на Джодж бяха свободни. Вървите не се виждаха никакви.
И тогава, като че ли долови някакво мъгляво раздвижване до вратата. Извърна се рязко, но там нямаше нищо. Обърна се пак към Джордж.
— Ей, дъртак! — Грубо раздруса рамото му, докато другият не отвори очи. — Събуди се!
Погледът на Джордж бавно дойде на фокус.
— Какв…?
— Как го направи?
— Махай се!
Джордж се претъркули на другата страна и Гил видя парче марля там, където преди това кървеше. Той го избута отново по гръб.
— Как се развърза, дяволите да те вземат?
— Не съм. Моите наематели…
— Стига си ми дрънкал простотии, старче! — каза Гил, вдигайки десница.
Джордж се отдръпна, но нищо не каза. Май в крайна сметка бе започнал да схваща.
— Няма да мърдаш оттук!
Гил се разрови из чекмеджетата и купищата боклук в съседната стая, докато не намери още връв. По време на тараша попадна на една чекова книжка и няколко неосребрени чека. Върна се в спалнята и започна отново да връзва Джордж.
— Не знам как го направи предния път, но сега вече няма да стане!
Разпъна Джордж на чаршафа и завърза всеки от костеливите му крайници към различен ъгъл на леглото, премятайки връвта около четирите му крака. Всеки възел бе тройно пристегнат.
— Така! Да видим сега дали можеш да се измъкнеш!
В момента, в който Джордж отвори уста да каже нещо, Гил го погледна и старецът я затвори с почти доловимо щракване.
— На това му се вика боен дух — меко каза Гил.
Извади ножа изпод ризата си и задържа шест инчовото острие пред Джордж. Очите на стареца се разшириха.
— Не е ли красавец? Взех си го от кухнята на оня пъзлив Невропсихиатричен институт в Монро. Един пистолет щеше да ми върши по-добра работа, но никой от пазачите там не беше въоръжен. И все пак, с едно такова нещо мога да направя доста поразии и пак да не те убия. Разбираш ли какво ти казвам, старче?
Джордж кимна енергично.
— Добре. Значи тази вечер ще разполагаме с една хубава тиха малка къщичка. Никакъв шум, никакви разговори. Просто двамата с теб добре ще се наспим. А после ще видим какво ще ни донесе сутринта.
Той отправи на Джордж един последен леден поглед право в очите, после се обърна и се запъти обратно към дивана.
Преди да откърти, Гил прегледа чековата книжка на Джордж. Вътре определено нямаше купища пари. Повечето чекове бяха обърнати в кеш или отиваха в градското за тримесечните данъци. Забеляза един редовен месечен депозит със задоволителна сума в него, който вероятно представляваше социалната му осгуровка, и множество по-малки спорадични допълнителни суми.
Прегледа трите недепозирани чека. Всички бяха на името на Джордж Хаскинс, всеки от различна компания за поздравителни картички. Прикрепените към тях фактури показваха, че се заплаща за различен брой куплети.
Куплети?
Искате да кажете, че старият Джордж, дето лежи завързан оттатък за леглото, е поет? Пише стихчета за поздравителни картички?
Гил огледа стаята. Да, ама къде? В бунгалото нямаше бюро. По дяволите, откакто бе дошъл, не беше видял и един лист хартия! Къде ги пишеше Джордж тия работи?
Върна се обратно в спалнята. Доста се постара да не издаде облекчението, което почувства, когато видя стария все така здраво овързан.
— Ей, старче — каза той, размахвайки чековете във въздуха. — Защо не казваш, че си поет?
Джордж го гледаше свирепо.
— Тези чекове са си мои! С тях ще си платя данъците!
— Верно? Е да, ама в момента на мен ми трябват много повече, отколкото на теб. Мисля,че утре сутрин ще направим една малка разходка до банката, за да можеш да ги осребриш. — Той провери салдото в сметката. — А също така ми се струва, че можеш да поизтеглиш и малко кеш.
— Ще си изгубя земята, ако не платя тези данъци навреме!
— Ами в такъв случай, предполагам, че ще ти се наложи да измислиш повечко романтични „стихчета“ за тези компании за картички. Като например „Джордж е поет/ Ама няма тромпет.“ Видя ли? Много е лесно!
Гил се разсмя, като се сети за всичките отворки, дето получават тези разкрасени, сиропирани картички за годишнини и рожденни дни и се блещят на романтичните поеми вътре, без въобще някога да узнаят, че са писани от този мръсен старец в едно разпадащо се бунгало в Лонг Айлънд!