— Обожавам ги! — каза той, отправяйки се обратно към дивана. — Направо ги обожавам!
Загаси всички светлини, мушна ножа между две от възглавниците и полегна на прашния стар диван. Докато се унасяше в сън, му се стори, че чува шумолене изпод дъските на пода. Наемателите на Джордж без съмнение. Побиха го тръпки при тази мисъл. Колкото по-рано се махне оттук, толкова по-добре.
Колко беше часът?
Гил изтриваше останките от съня от очите си и се озърташе в катраненочерната тъмнина наоколо. Нещо го бе разбудило. Но какво? Стоеше напълно неподвижен и се ослушваше.
Няколко щуреца, може би жаба — тези звуци изглежда, че идваха от отвън, а не изпод дъските — но нищо повече.
И все пак, сетивата му пламтяха от усещането, че нещо не е наред. Той се изправи и пристъпи по посока на ключа за лампата. Както се движеше, кракът му се запъна в нещо и той падна напред. По пътя надолу ребрата му се сблъскаха с нещо друго, нещо твърдо, подобно на стол. Удари се в пода с лявото си рамо. С пъшкане застана на колене и започна да лази, докато пръстите му не намериха стената. Заопипва наоколо за ключа и го натисна.
Когато очите му се адаптираха към блясъка, хвърли поглед на часовника над кухненската мивка — отиваше към 4: 00 сутринта. Стори му се, че видя нещо да се движи покрай мивката, но когато примижа, за да види по-добре, се оказа просто някакъв боклук, който Джордж бе оставил там. После се обърна пак към дивана, за да види какво го бе спънало.
Беше малката възглавничка, която се намираше на люлеещия се стол, когато бе загасил лампата. Или поне бе сигурен, че е била там. Той знаеше, че не е била до дивана, където се намираше в момента. А столът, върху който се бе прекатурил — бе стоял опрян до стената.
Всъщност, като се огледа наоколо, забеляза, че нито един от мебелите в цялата стая не беше там, където е стоял, когато бе загасил и си бе легнал преди три или четири часа. Всичките бяха преместени близо до дивана.
Някой си правеше шегички. А Гил се сещаше само за един възможен виновник.
Вземайки си ножа от дивана, той се втурна към спалнята и спря като закован на вратата. Джордж бе със завързани за ъглите на леглото ръце и крака и хъркаше шумно.
По кожата на Гил пробягна студена вълна.
— Как по дяволите…?
Той се върна в голямата стая и провери вратите и прозорците — всичките бяха заключени отвътре. Отново огледа мебелите, струпани около дивана, като че ли се бяха промъкнали и го бяха наблюдавали докато спи.
Гил не вярваше в призраци, но започваше да си мисли, че това малко бунгало е обладана от духове.
Изведнъж му се прищя да е навън.
Бе видял ключовете на старото Торино в едно от чекмеджетата. Намери ги и побърза да отиде при колата. Надяваше се тази пущина да запали. Не му се щеше да тръгва толкова скоро, но предпочиташе да си опита късмета с ченгетата на открито, вместо да е затворен с каквото и да бе това, дето витаеше в колибата.
Докато се намъкваше зад волана, забеляза сноп светлина да струи изпод основата на бунгалото. Това бе странно. Наистина странно. Никой не държеше лампа под гредите. Бе на път да завърти стартера, но се спря. Знаеше, че ще полудее, ако тръгне, без да погледне какво има там долу.
Проклинайки се за идиотщината, включи фаровете на форда и излезе, за да разгледа по-отблизо.
Светлината се процеждаше около парче шперплат, натъпкано в един отвор между сгуриените тухли на основата. Отдолу го придържаше пантичка, а отгоре се затваряше с райбер, който бе прокаран през една дръжка. Той освободи райбера и се поколеба.
Конърс, ти си задник, си каза, но просто трябваше да види какво има там вътре. Ако бяха змии и костенурки, както и да е. Ще е достатъчно гадно. Но ако бе нещо друго, той трябваше да узнае какво е то.
Стискайки здраво ножа в едната си ръка, той дръпна с другата капака към себе си и бързо надзърна, готвейки се моментално да го тръшне обратно. Но онова, което видя, дотолкова го шокира, че той почти си изпусна ножа.
Вътре имаше мебелиран апартамент.
Пода бе покрит с килим. Бе изтъркан, индустриален килим, но беше килим. Имаше столове, маси, койки и всичко останало. Напълно обзаведен апартамент… с висок два фута таван.
Всичко бе с кукленска големина, с изключение на пищещата машина. Потративен електрически модел, който изглеждаше огромен на фона на всичко друго.
Може би Джордж все пак не беше луд. Едно бе сигурно: дъртакът го бе излъгал. Под гредите не живееха змии и костенурки.