По всичко личеше, че сам бе помогнал на Ботари да насочи мислите си в неблагоприятна посока. Пред очите му се появи образът на Елена с изящно очертан профил, огромни блестящи очи, издължени бедра… Твърде много наподобяваше графиня от някоя класическа пиеса. Ех, ако можеше да й бъде достоен партньор в живота!… Но какъв граф щеше да излезе от него?
В живота наистина бе аристократ, но за недъгавите в бараярската драма беше определена една единствена роля — тази на злодея. Ако бе успял да стане войник, може би щеше да има известни шансове да се превърне в злодей. „Ще отвлека девойката и ще я затворя в мрачната си кула“, промърмори полугласно той. После от гърдите му се откъсна тъжна въздишка и гласът му възвърна нормалното си звучене:
— Само дето нямам кула… Ще трябва да се задоволя с гардероба. Дядо е прав — ние сме поколение на дегенерати. Във всеки случай ще се намери кой да спаси красавицата… Някой безмозъчен здравеняк, като Костолиц… А изхода от такъв двубой е предварително известен…
Изправи се на крака и зае гротескна бойна стойка. Шпагата на Костолиц срещу неговия боздуган… Да, точно така. Боздуганът е най-подходящото оръжие на злодея. Пронизан от врага си, той пада в прегръдките на Елена, а тя плаче от мъка… Не, едва ли ще е така. По-скоро Елена ще бъде в прегръдките на Костолиц и ще се радва на победата му.
Очите на Майлс се спряха на античното огледало с рамка от дърворезба.
— Куцо джудже! — изръмжа той, обзет от внезапното желание да натроши огледалото с юмруци. Но шумът щеше да алармира пазачите, ще се появят роднините и ще му поискат обяснение. Обърна огледалото към стената и се просна върху леглото.
Загледа се в тавана и започна да обмисля положението, този път сериозно. Представи си как моли баща си да му стане посредник и да разговаря със сержант Ботари. Страхотно! Размърда се в напразен опит да намери по-удобно положение за тялото си. На седемнадесет години беше твърде млад за женитба, дори по стандартите на Бараяр. Освен това нямаше работа и при създалото се положение сигурно ще минат години преди да бъде в състояние да поиска ръката на Елена самостоятелно, без помощ от страна на родителите си. Но кой ще го чака? Тя отдавна ще бъде омъжена!
Ами самата Елена? Какво можеше да й предложи в личен план? Какво удоволствие ще изпитва в прегръдките на грозно и разкривено джудже, как ще се чувства сред едно общество, което безмилостно изкоренява дори и най-незначителните недъзи у своите членове с помощта на вносни лекарства и собствените си традиции? Как ли ще се чувства под погледите на хората, особено при яркия контраст във външния им вид? Нима благородническите привилегии, все по-размити и неясни с течението на времето, могат да компенсират уродливостта на съпруга й? Привилегии, които са лишени от всякакъв смисъл извън границите на Бараяр… От майка си знаеше, че е така. Въпреки, че живееше тук вече осемнадесет години, тя продължаваше да счита системата Вор за масова халюцинация и нищо повече…
На вратата се почука. Твърдо, авторитетно и едновременно с това възпитано… Майлс иронично се усмихна, надигна се от леглото и извика:
— Влезте, татко.
Главата на лорд Воркосиган се появи в дървената рамка.
— Още ли си облечен? — попита. — Вече е късно, трябва да почиваш… — Плъзна се навътре, завъртя един стол и го възседна наопаки. Майлс забеляза, че самият той също е облечен, носеше обичайната си зелена униформа. Вече беше само министър-председател, с регентството беше свършено. Защо тогава продължава да носи старата адмиралска униформа, запита се Майлс. Може би просто е свикнал с нея…
— Питах се… — започна баща му, прочисти гърлото си в миг на колебание, после продължи: — Питах се какви ще бъдат следващите ти стъпки… Имаш ли резервен вариант?
— Нямам и никога не съм имал — изопна се лицето на Майлс. — Вариантът беше само един — да успея. Ето защо сега се чувствам още по-глупаво!
— Ако това представлява някаква утеха за теб, ще кажа, че беше много близо до успеха — поклати глава лорд Воркосиган. — Днес разговарях с председателя на изпитната комисия, мога да ти съобщя оценките от писмените изпити… Ако желаеш, разбира се…
— Мислех, че те са анонимни — вдигна поглед Майлс. — Този номер получава толкова, следващият — толкова…