През деня живееше като в мъгла. Пред очите му се блъскаха познати и непознати лица, всеки искаше насоки и указания. Отговаряше им кратко, по един и същи начин: „Както намериш за добре“. Елена изобщо не му говореше. В един момент започна да подозира, че намира утеха в обятията на Баз и се зае да я следи. Твърде скоро обаче разбра, че момичето не намира утеха никъде.
След поредното заседание на щаба на дендарийските наемници, отличаващо се с особена сивота и нерешителност, Ард Мейхю го дръпна настрана. През цялото време Майлс беше седял безучастно начело на масата и разглеждаше дланите си, препирните на офицерите му звучаха неразбираемо като жабешко крякане.
— Нямам Бог знае какви познания по военно дело — въздъхна Ард. — Но все пак мога да преценя, че в това състояние едва ли ще успееш да изведеш от блокадата над двеста човека! Освен това всеки момент можеш да получиш нервна криза!…
— Прав си, че нямаш Бог знае какви познания по тези въпроси! — хапливо отвърна Майлс. Стана и с леко вдървена крачка се насочи към кабината си, вътрешно разтърсен от точността на забележката. Затръшна вратата точно преди да повърне за пореден път. Четвърти път през тази седмица, втори след смъртта на Ботари. Твърдо реши да поеме работата както трябва, без повече глупости. После се просна напреки на леглото и през следващите шест часа остана неподвижен.
Беше в процес на обличане. Всички, които някога са били принудени да изпълняват дълга си в изолация, единодушно твърдят, че ако човек не поддържа някакъв стандарт, нещата стават неуправляеми. Майлс беше буден от три часа — време, което му стигна единствено да навлече панталоните си. През следващия час трябваше или да обуе чорапите, или да се избръсне — по избор… Неволно сравни мазохистичните обичаи на Бараяр, изискващи всекидневно бръснене, с далеч по-цивилизования подход на Бета, където корените на космите в мъжките бради се унищожаваха със специални станъри… Май предпочитанията му ще паднат на чорапите…
В същия момент зажужа звънецът на вратата. Той не му обърна внимание, но миг по-късно в репродуктора на интеркома прозвуча гласът на Елена.
— Майлс, отвори ми да вляза.
Той се надигна толкова рязко, че черна пелена се спусна пред очите му. Овладя се с цената на доста усилия и извика:
— Влез!
Задействана от гласа му, ключалката автоматически прещрака.
Елена пристъпи в кабината, внимателно заобикаляйки разпилените по пода дрехи, оръжия, празни акумулаторни батерии, опаковки от храна. Носът й гнусливо се сбърчи.
— Ако нямаш намерения да се обслужваш сам, не е зле да помислиш за нов ординарец — промърмори след известно време тя.
— Изобщо не съм мислил по този въпрос — отвърна той и обходи с очи неразборията. — Все си мислех, че съм страшно прибран човек. Нещата просто сами се разтребваха, или поне така си въобразявах… Няма ли да имаш нищо против?
— Против какво?
— Да си взема нов ординарец.
— Че какво ме засяга това?
Майлс се замисли, после бавно кимна:
— Може би ще взема Ард… Тъй и тъй трябва да му намеря някаква работа, особено сега, след като вече не може да прави топлинни скокове…
— Ард ли? — изгледа го със съмнение тя.
— Вече не е толкова небрежен, колкото беше в началото.
— Хм — промърмори тя, вдигна един портативен екран, захвърлен наопаки на пода, и потърси къде да го сложи. Но в кабината имаше само една достатъчно равна и незатрупана с боклуци вещ.
— Докога възнамеряваш да държиш тук този ковчег? — вдигна вежди тя.
— Няма никакво значение дали ще е тук, или на друго място — промърмори Майлс. — В моргата е студено, а той не обичаше студа…
— Хората започват да мислят, че главата ти не е наред.
— Да мислят каквото щат. Преди време му дадох дума, че ако… ако нещо му се случи тук, ще направя всичко необходимо, за да бъде погребан на Бараяр…
— Какво значение има думата ти за един труп? — гневно сви рамене тя. — Никога няма да разбере разликата!
— Но аз съм жив и това е достатъчно — тихо отвърна Майлс.
Тя закрачи напред-назад из кабината. Устните и бяха здраво стиснати, веждите свъсени, тялото — стегнато.
— Вече десети ден водя заниманията по самбо, но ти все още не си се появил…