— Имах предвид себе си, а не теб — поклати глава тя. — Моето генетично наследство, НЕГОВОТО… Баща ти несъмнено знае за миналото му и никога няма да приеме…
— Виж какво, човек който има кръвна връзка с император Юри Лудия, макар и през две поколения, не може да критикува генното наследство на другите!
— Баща ти е лоялен към своята класа, Майлс. Също като дядо ти, като лейди Ворпатрил… Те никога няма да ме приемат като лейди Воркосиган…
— В такъв случай ще им дам ултиматум — или ще се оженя за теб, или за Бел Торн! Тогава ще видиш как ще се запрепъват да ни уреждат сватбата!
Тя безпомощно се отпусна назад и зарови лице във възглавницата. Раменете й се разтресоха. Нима пак я разплаках, потръпна от ужас той. После видя, че е сторил обратното — тя се тресеше от смях.
— Проклет да си! Пак ме накара да се смея! Господи!…
Окуражен, Майлс продължи напред в пълен галоп:
— На твое място не бих бил толкова сигурен в класовата лоялност на баща ми. В крайна сметка той също се е оженил за чужденка с плебейски произход!… — Гласът му стана сериозен: — В мама изобщо не трябва да се съмняваш. Цял живот е мечтала за дъщеря, но не го е показвала, за да не нарани стареца… Позволи й да бъде твоя майка!
— Ох… — простена тихо Елена.
— Ще видиш, като се върнем на Бараяр…
— Моля се на Бога кракът ми повече да не стъпи на Бараяр! — разпалено го прекъсна тя.
— Ох!… — на свой ред простена той, помълча малко, после добави: — Бихме могли да живеем другаде, на Бета например… С моите доходи това няма да е трудно, особено ако валутният курс падне. Бих могъл да си намеря работа… Бих могъл да се занимавам с нещо…
— А как ще постъпиш когато императора те призове да заемеш място в Съвета на графовете, където си длъжен да представляваш своята област и нещастниците, които живеят там?
Той стреснато преглътна. Помълча малко, после промълви:
— Мой пряк наследник е Иван Ворпатрил. Ще оставя мястото в Съвета на него.
— Иван Ворпатрил е боклук!
— О, не е чак толкова загубен…
— Все дебнеше баща ми да е някъде по-далеч и се опитваше да прави секс с мен!…
— Какво?! Никога не си ми…
— Не исках да стават скандали. — При спомена за миналото лицето й потъмня: — Сега обаче съжалявам, че не го сритах в топките и ако мога да върна времето назад, положително бих го сторила!
Той стреснато я изгледа.
— Наистина си много променена…
— Вече не зная какво съм… Трябва да ми повярваш, Майлс! Обичам те като въздуха, който дишам…
Сърцето му полудя от възторг.
— …но не мога да бъда твое допълнение…
Падането беше болезнено.
— Не те разбирам — промълви той.
— Не зная как да ти го обясня по-добре… Ти ще ме погълнеш… Така, както океана поглъща кофа вода. Аз ще изчезна в теб. Обичам те, но се ужасявам от теб, от твоето бъдеще…
Объркването му автоматически потърси някакво просто обяснение:
— Баз! Заради Баз говориш така, нали?
— Отговорът ми щеше да е същия дори Баз да не съществуваше. Но стана така, че аз вече му дадох дума…
— Ти какво?!… — Майлс изведнъж изпита огромни трудности с дишането. — Ще я нарушиш!
Тя мълчаливо го изгледа, лицето му изведнъж се покри с гъста червенина.
— Твоята чест е огромна като океан — прошепна тя. — А моята — като малка съдинка… Не е честно да ме принуждаваш да я излея, милорд!…
Той отчаяно се просна по гръб на леглото, а Елена се надигна:
— Ще дойдеш ли на съвещанието?
— За какво да си правя труда? Всичко е загубено!
Очите й го гледаха отгоре надолу, устните й се свиха в хладна усмивка. Главата й помръдна по посока на сандъка в ъгъла.
— Не е ли време да започнеш да ходиш със собствените си крака? — попита. — Или цял живот ще си останеш инвалид?
Шмугна се през вратата миг преди да бъде улучена от възглавницата, която Майлс запрати подире й.
— Познаваш ме прекалено добре! — горчиво прошепна младежът. — Май ще трябва да те държа по-далеч от себе си… В името на сигурността.
Изправи се на крака и с олюляване тръгна към банята да се бръсне.
Появи се на съвещанието с малко закъснение и зае обичайното си място начело на заседателната маса. В голямата заседателна зала на рафинерията присъстваха доста хора: Тънг, Торн и Аусън седяха вляво, редом с Ард и Баз, от дясната страна се беше настанил генерал Халифай, след който имаше пет мъже и жени от новопостъпилите, определени за ръководители на новобранците. Капитанът на сетангадийците беше седнал точно срещу лейтенанта-кшатрианец и двамата се гледаха с открита враждебност. Явно съперничеството между тях нямаше да отстъпва на това, което проявяваха Тънг, Аусън и Торн. Двамата се обединяваха само когато трябваше да се противопоставят на фелицианците, професионалния убиец от Джаксън Хол, или майора в оставка от Тау Чета, който някога беше ръководил рота командоси. За да бъде кръгът пълен, той пък влизаше в спор с бившите наемници на Озер…