Выбрать главу

Дневният ред на тоя цирк поне на хартия гласеше: подготовка и окончателно детайлизиране на дендарийски план за пробив на озеранската блокада. С това се обясняваше и присъствието на генерал Халифай. Но през последната седмица интересът му все повече отстъпваше място на смайване и объркване. Съмнението в очите му беше толкова силно, че Майлс неволно избягваше да среща погледа му. Това е справедливо, генерале, каза му мислено той. Получаваш точно това, за което си готов да платиш…

В продължение на първия половин час се занимаваха с отхвърлянето на три от основните предложения, направени още по време на предварителните разговори. Групата на вносителите беше подложена на унищожителна критика от своите противници — споменаваха се не само чисто военни аспекти като снабдяване, тактически недомислия и липса на технически подготвен персонал, но и умствените способности на самите вносители. Не след дълго обсъждането се изроди в махленски скандал. В него взе участие дори Тънг, който обикновено се стремеше да избягва подобни разпри.

— Чуйте ме, да ви вземат мътните! — изкрещя кшатрианският лейтенант и удари с юмрук по масата. — Прекрасно знаете, че не можем да направим директен топлинен скок! Дайте да обсъдим това, което можем да сторим — нападение срещу търговски кораби, контраблокада на Озер…

— Предлагаш нападение срещу неутрални галактически кораби?! — изгледа го с недоумение Аусън. — Искаш да ни избесят ли?

— Като нищо ще ни избесят! — обади се Торн и получи един неприязнен поглед.

— Вижте какво — продължаваше да се горещи Аусън. — Пелианците имат редица малки и отдалечени една от друга бази в рамките на системата. Бихме могли да прибегнем до партизанска тактика — нанасяме удар, после се оттегляме. Така ще им причиним сериозни загуби…

— А къде по-точно ще се оттеглим? — сепнато попита Тънг. — Тук няма къде да си скриеш задника, а пелианците разполагат с точния ни адрес. Цяло чудо е, че все още се надяват да си върнат проклетата рафинерия. На тяхно място аз отдавна бих я унищожил с метеоритен дъжд… Затова трябва да изготвям план за бързи действия. Не го ли сторим, с нас е свършено!

— А какво ще кажете за едно светкавично нападение срещу столицата на пелианците? — попита сетагандийският капитан. — Да пратим група от доброволци-самоубийци, които да пуснат ядрен заряд…

— От плана ти ще има някаква полза само в случай, че ти поведеш групата! — отсече кшатрианецът.

— Пелианците разполагат с транзитна орбитална станция, която е увиснала над Шестата планета — каза майорът от Тау Чета. — Едно нападение срещу нея би…

— Глупости!

— Що се не гръмнеш, бе!…

— Колко кораба на абордаж…

Червата на Майлс болезнено се свиха. Разтърка слепоочия и направи знак, че иска да говори. Това беше толкова неочаквано, че около масата бързо се възцари тишина.

— Това, което вършите, ми прилича на партия шах между не особено добри играчи — започна той. — Не могат да дадат мат на противника и вместо това гледат да очистят дъската от второстепенни фигури. Надяват се, че това ще опрости играта и те ще могат да видят правилния ход… Само глупаците мечтаят за съвършената война…

Опря лакти на масата и взе главата си в ръце. Мълчанието се проточи още малко, после споровете отново започнаха да се разгарят. Скоро шумът стана трудно поносим. Генерал Халифай отмести стола си и се приготви да стане.

Никой не забеляза как челюстта на Майлс увисна, а очите му широко се разтварят.

— Мръсник! — прошепна той. — Положението все още НЕ Е безнадеждно!

Изправи гръб и вече на висок глас попита:

— На някой да му минава през главата, че обсъждаме проблема погрешно?

Думите му потънаха в шумотевицата. Лицето му видя единствено Елена, седнала в дъното. Главата й се завъртя като слънчоглед в негова посока, устните й беззвучно се раздвижиха: Майлс?

Няма да има позорно оттегляне, скъпа. От тази война аз ще направя паметник за идните поколения. Да, точно така!

Измъкна кинжала на дядо си от ножницата, острието му бръмна във въздуха и се заби в центъра на масата. Той се покатери отгоре и тръгна с маршова стъпка към него.

Настъпилата тишина беше внезапна и пълна, единственият звук в залата беше вибрацията на кинжала.