— Никога не съм предполагал, че в тази маса може да се забие нож… — промърмори учудено Аусън, оказал се на сантиметри от острието.
Майлс измъкна кинжала, върна го обратно в ножницата и закрачи напред-назад по масата. От известно време насам шината на крака му беше започнала да скърца, все се канеше да помоли Баз да я оправи и все не му оставаше време… Сега обаче това скърцане му беше от полза, тъй като привлече вниманието на всички. Добре. Дали ще е скърцане, или примка на шията е без значение. Важното е, че успя да привлече вниманието на всички.
— Дами, господа и онези по средата, на вас май ви убягва един важен факт. Целта на Дендарии е не физическото унищожение на озеранската флота, а отстраняването й като бойна сила в космическо пространство на планетата. Ние изобщо не бива да планираме пряко премерване на силите си с тях…
Извърнатите към него лица приличаха на метални прашинки, привлечени от силен магнит. Генерал Халифай се отпусна обратно в креслото си, а Баз и Ард го гледаха с упование и надежда.
— Искам да насоча вниманието ви към слабото място във веригата, която ни огражда. А то е отношението между наемниците на Озер и техните работодатели пелианците. Именно ТАМ трябва да насочим своите усилия, деца мои… — Спря на място и отправи поглед към дълбините на космоса, разкриващи се зад съоръженията на рафинерията. — Ще ги ударим по джоба!
Най-напред сложи бельото — меко, прохладно, прилепващо. После гъвкавите връзки, ботушите и пиезо-електрическите стелки, изработени така, че да осигурят максимален контакт с пръстите, петите и свода на стъпалото. Баз беше свършил отлична работа по нагаждането на бронята, особено долната й част, която прилепваше към краката му плътно като втора кожа. Или по-скоро като втори скелет. По този начин крехките му кости най-сетне станаха надеждни колкото костите на всеки здрав мъж.
Прииска му се Баз да е тук, да се наслади на чудесната си работа. Но на практика Ард беше този, който му помагаше да се намъкне в сложния апарат. А още повече му се искаше да е на мястото на Баз…
Фелицианското разузнаване съобщи, че на пелианския фронт всичко е спокойно. Баз и внимателно подбраните хора на екипа му, сред които звездата беше Елена Висконти, вероятно бяха успели да преминат границата и в момента заемат позиция за своя удар. Убийственият удар, според стратегията на Майлс. Крайъгълният камък на нарасналите му амбиции. Изпрати ги с болка в сърцето, но беше длъжен да се подчини на обстоятелствата. Една толкова важна от стратегическа гледна точка операция — невидима, деликатна и технически съвършена, не може да се осъществи в присъствието на такъв тромав и несъвършен багаж като него самия… Тук, при останалите несъвършени творения на природата, беше неговото място…
Огледа блестящата броня на скафандъра. Имаше чувството, че се потапя в нещо средно между складово помещение, камера за стиковане и хирургическа зала… Не, сега не е времето да се мисли за хирургия… Стомахът отново го присви. Не, не сега, примоли му се той. Бъди добричък. Обещавам да те заведа на преглед, но после, когато всичко свърши…
Останалите членове на ударната група също навличаха скафандри и се въоръжаваха. Техници проверяваха различните системи, уредите в ръцете им примигваха с разноцветни светлини и издаваха тихи звукови сигнали. Гласове долитаха до слуха му — тихи и сериозни, концентрирани до границата на медитацията… Сякаш се намираше в древна църква и очакваше началото на службата… Добре. Улови погледа на Елена, изправена в редицата през двама бойци от него, окуражително й се усмихна. Сякаш той, а не тя беше опитния ветеран… Тя обаче не отвърна на усмивката му.
Докато техниците проверяваха системите, той още веднъж обмисли подробностите на своята стратегия. Парите на озеранците бяха разделени на две части. Първата се трансферираше по електронен път от пелианските фондове в специална банкова сметка на Озер, открита в пелианската столица. От нея озеранската флота теглеше сумите, необходими за текуща издръжка, именно към нея беше насочен специалния план на Майлс… Втората част се състоеше от няколко галактически валути, най-вече бетиански долари. Това бяха суми в брой, натрупани от печалбата. Те щяха да бъдат разпределени между капитаните-собственици на кораби след изтичането на договорите им с Озер и малко преди да напуснат принадлежащото към Тау Верде космическо пространство, всеки към дома си… Тези суми се доставят веднъж в месеца директно на флагманския кораб на Озер, увиснал на своето място във веригата на блокадата. По-скоро СЕ ДОСТАВЯХА, усмихна се в себе си Майлс.
Първата парична пратка прибраха обидно лесно. Половината от бойците на Майлс бяха озеранци, някои от тях дори бяха участвали в подобни операции. Може би затова се представиха за поемната група без никакви трудности. Промениха част от кодовете и процедурите и това беше всичко. Пелианският куриер им предаде парите и когато истинската поемна група се появи на хоризонта, те вече бяха далеч. Записите на комуникационния обмен между озеранския кораб и пелианския куриер се превърна в едно от най-ценните съкровища на Майлс. Той постави диска на съхранение върху ковчега на Ботари, редом с кинжала на дядо си. Ще има още, сержант, рече си. Заклевам се в това!