Втората операция, проведена две седмици по-късно, беше доста по-груба и се сведе до мудно преследване на новия, доста по-добре въоръжен пелиански куриер. В нея участваха трите кораба, а Майлс благоразумно отстъпи командването на Тънг и остана да наблюдава хода на събитията. Отказаха се от абордаж едва когато върху екраните се появиха четири кораба на противника. Озеранците явно бяха решили да си получат парите.
Взривиха пелианеца заедно със скъпоценния му товар и изчезнаха. Пелианците се биха храбро. Вечерта, затворен в кабината си, Майлс запали свещ за упокой на душите им.
Ард свърза лявата раменна става на скафандъра и започна проверката за въртеливо движение на всички стави надолу, чак до пръстите. Оказа се, че безименният пръст е по-слаб с около 20% и Ард отвори камерата под налягане, разположена от вътрешната страна на китката. Там завъртя някакви контролни панели и всичко беше наред.
Стратегията… При третия опит за отвличане врагът вече беше напълно готов. Озер изпрати конвой, който на практика опираше до самият атмосферен слой на планетата. Корабите на Майлс нямаха шанс дори да се доближат и той бе принуден да използва тайния си коз.
Тънг вдигна вежди когато Майлс го помоли да изпрати едно просто, написано върху хартия послание, на бившия си офицер за свръзка. МОЛЯ, ИЗПЪЛНЯВАЙТЕ ВСИЧКИ ИСКАНИЯ НА ДЕНДАРИИ, пишеше в него, а лишеният от смисъл подпис на евразиеца беше скрепен с печата на фамилията Воркосиган, скрит в дръжката на древния кинжал. До този момент офицерът за свръзка ги засипваше с потоци безценна информация. Ще бъде жалко да поставят в опасност един от хората на капитан Илиан, а още по-жалко — да загубят сведенията за маневрите на озеранската флота. Защото ако озеранците разберат кой е подложил парите им на микровълнова обработка, животът на този човек няма да струва пукната пара… Но до днес, слава Богу, те притежаваха единствено четири сандъка с пепел и тънеха в гневно неведение…
Майлс усети лека промяна в гравитацията, придружена от почти незабележима вибрация. Вероятно беше поставено началото на подреждането им в боен строй. Значи е време да си сложи шлема и да влезе в контакт с Аусън и Торн, които ръководеха операцията от тактическата зала. Техникът на Елена вече завинтваше шлема й. Тя вдигна прозрачната преграда да му даде някакви напътствия, после отново я спусна.
Ако Баз провежда операцията по график, последният шанс на Майлс по отношение на Елена вече беше близо. Инженерът е далеч, няма кой да го измести от ролята на героя. Той ще бъде нейният спасител, той и никой друг! Представи си как стреля наляво-надясно срещу налитащите пелианци, разгонва ги и я измъква от ужасна дупка… Подробностите бяха без значение. Тогава тя вече ще повярва на чувствата му… А неговият език най-сетне ще се развърже, ще съумее да й каже най-подходящите и точни думи, ще забрави купищата глупости, които беше надрънкал в миналото. И кожата й — бяла като сняг и също толкова студена, бавно ще се затопли в прегръдката му…
Профилът на лицето й, очертан от блестящата стомана на шлема, беше хладен и чужд като зимен пейзаж. Такъв е от смъртта на Ботари насам, въздъхна Майлс и изпита сериозно безпокойство от ограничените й реакции. Вярно е, че за разлика от него тя беше заета до гуша със задълженията си покрай наемниците на Дендарии, докато той беше предпочел аристократичния лукс на усамотяването… Добре поне, че Елена Висконти замина и двете вече не бяха принудени да се правят, че не се забелязват по време на съвещания и други професионални контакти.
Елена разкърши тяло в скафандъра, очите й замислено се спряха на черното дуло на плазмения лък, вграден в бронята на дясната й ръка. После намъкна ръкавицата и синкавите венички на тънката й китка изчезнаха. Наблюдавайки погледа й, Майлс неволно си представи бръснач…
Пристъпи до рамото й и направи знак на механика да се отдалечи. Думите, които каза, нямаха нищо общо с онези, които беше репетирал стотици и хиляди пъти… Гласът му беше едва доловим шепот.