Лорд Воркосиган вдигна ръка.
— Няма смисъл — въздъхна Майлс. — Още от самото начало шансовете ми бяха нула, но аз бях прекалено горд да го призная.
— Не е така. Всички знаехме, че ще ти бъде трудно. Но аз никога нямаше да ти позволя участие, ако не съществуваха известни шансове за успех.
— Тая гордост май ми е по наследство от вас…
Размениха си по един кратък, натежал от ирония поглед, после лорд Воркосиган с въздишка призна:
— Прав си, едва ли е от майка ти.
— Тя… Много ли е разочарована?
— Не мисля. Знаеш какво е отношението й към военните. Веднъж ни нарече наемни убийци… — На устата му се появи усмивка: — Това май беше първото нещо, което ми каза…
— Наистина ли? — недоверчиво го изгледа Майлс.
— Да — кимна лорд Воркосиган и усмивката му се разшири. — Но въпреки това се омъжи за мен… — После тръсна глава и вече сериозно добави: — Но на практика това си е чистата истина… Ако у мен съществуваха някакви подозрения относно военните ти заложби, те бяха…
Майлс замръзна от напрежение.
— …те бяха именно в това отношение… За да убиеш врага, първо трябва да изтриеш лицето му от съзнанието си. Прост и ефектен номер, прави се с мозъка. Всеки войник трябва да го владее. Но не съм сигурен, че у теб може да има подобно поведение. И ти като майка си винаги гледаш на света с широко отворени очи, не пропускаш нищо, не забравяш нищо…
— Никога не съм забелязвал обратното поведение у вас, сър.
— Това е така и затова се прехвърлих в политиката. Изгубих способността да прилагам този номер… — Усмивката на лорд Воркосиган изчезна. — Страхувам се, че това стана за твоя сметка…
В душата на Майлс се появи мрачно подозрение.
— Затова ли се отказахте от Имперския съвет, сър? — попита той. — Затова ли не участвахте в наддаването, макар всички да очакваха противното? Защото наследникът ви е… — Леко помръдване на тялото замести забранената думичка „недъгав“.
Веждите на лорд Воркосиган се сляха в плътна, заплашителна черта. Гласът му се превърна в шепот и това накара Майлс почти да подскочи.
— Кой казва това?
— Никой — нервно отвърна младежът.
Баща му скочи на крака и започна да крачи из стаята.
— Не позволявай на никого да говори по този начин! — изсъска той. — Това е страшна обида както за мен, така и за теб! Заклех се пред смъртното ложе на Езар Ворбара, че ще служа на сина му до гроб. И изпълних клетвата си. Точка, край на спора!
— Аз не споря — бледо се усмихна Майлс.
Лорд Воркосиган се огледа, на лицето му се появи нещо хато усмивка.
— Извинявай. Без да искаш докосна болното ми място, но вината не е твоя… — Върна се на стола и вече спокойно продължи: — Знаеш какво е отношението ми към Имперския съвет. Банда проклети негодници… Но я се опитай да им го кажеш в очите!… — Млъкна и горчиво поклати глава.
— Но Грегър едва ли може да има подозрения към вас. Сторили сте толкова много за него! Претенциите на Вордариан. Третата Сетагандийска война. Въстанието на Комар… Ако не бяхте вие, той едва ли би получил възможността да управлява…
— На този етап Грегър е в особено състояние — направи гримаса лорд Воркосиган. — След шестнадесет години управление на хора, които тайно нарича „шантави старци“, той изведнъж поема властта. Цялата власт, без никакви ограничения. Обзел го сърбежът на екзалтацията, а аз нямам никакво намерение да се изпречвам на пътя му точно сега…
— О, не е така. Грегър не би могъл да бъде толкова коварен!
— Сигурно. Но в момента го притискат отвсякъде и аз вече не съм в състояние да парирам натиска… — Млъкна, стисна пръстите си в юмрук: — Между впрочем, нека се върнем на въпроса за твоето бъдеще.
— Не знам, сър — въздъхна Майлс и уморено разтърка слепоочията си.
— Би могъл да помолиш Грегър за индивидуална императорска заповед — подхвърли с неутрален тон лорд Воркосиган.
— Какво? Да се набутам в армията насила? С помощта на политическото фаворизиране, срещу което вие лично цял живот сте се борили? — Майлс въздъхна и поклати глава: — Ако исках да постигна целта си по този начин, щях да го направя още преди изпитите. Но сега не. Изключено!
— Но ти си прекалено талантлив и образован, за да стоиш настрана — отбеляза лорд Воркосиган. — Има и други видове служба. Искам да ти подхвърля една-две свои идеи, молбата ми е само да ме изслушаш…
— Добре.
— Офицер или не, един ден ти ще бъдеш лорд Воркосиган — вдигна ръка да спре възраженията на сина си и продължи: — Един ден… Неизбежно ще получиш място в управлението, ще бъдеш един от тези, които ще защитават държавата от революция или друга социална катастрофа. Ще бъдеш представител на нашата наследствена област, която, признавам, напоследък сме занемарили страхотно… И то не само защото дядо ти се разболя… Мен ме притискат други неотложни задачи, а преди това и двамата бяхме военни от кариерата.