— Пътувал си на стоп, свалили са те… Имаш ли представа на какъв риск си се изложил?
— Капитанът… всъщност тя беше жена… — объркано примигна Иван. — Беше много мила… Майчински настроена, знаеш…
Елена изследваше тавана, на лицето й се беше изписало презрение.
— Ритникът в задника, с който те изпрати в совалката, съвсем не ми изглеждаше майчински — хладно отбеляза тя.
Иван почервеня, после се усмихна:
— Няма значение, важното е че съм тук, при това преди стария Димир! Може би това ще ми помогне да отърва наказанието!
— Иван… — прокара пръсти през косата си Майлс. — Няма ли да е по-добре да започнеш отначало? Ако начало изобщо има, разбира се…
— Има, как да няма! Предполагам, че не знаеш нищо за голямата пушилка!…
— Каква пушилка? Ти си първият човек, който ни носи някакви вести от дома. Блокадата, знаеш… Макар че лично ти си преминал през нея като дим…
— Старата сврака наистина беше умна — кимна Иван. — Това мога да й го призная. Никога не бях допускал, че жени на средна възраст могат да…
— Пушилката — напомни му Майлс.
— О, да. Добре… Първото съобщение от Колонията Бета гласеше, че си бил отвлечен от някакъв тип, който впоследствие се оказа дезертьор от Имперската армия…
— Господи! Кой знае какво си е помислила мама!… А баща ми?
— Наистина бяха доста разтревожени, но майка ти все повтаряше, че няма страшно, тъй като Ботари е с теб… В крайна сметка някой от посолството се сетил да звънне на баба ти Нейсмит и тя го уверила, че изобщо не си отвлечен. Това успокои майка ти и тя… хм… натисна баща ти… Накрая решиха да чакат нови съобщения…
— Слава Богу!
— Новите съобщения получиха от някакъв агент, действащ тук, на Тау Верде. Не успях да науча тяхното съдържание, тъй като го пазеха в тайна от майка ми… И съвсем правилно, ако се замисли човек… Но капитан Илиан сякаш побесня. Двадесет и шест часа в денонощието сновеше между Палата Воркосиган и Генералния щаб, между Резиденцията на императора и Замъка ВорхарТънг… Никак не се впечатляваше, че информацията все пак е на три седмици…
— Замъка ВорхарТънг? — изненадано промърмори Майлс. — Какво общо с тази работа може да има Съвета на Графовете?
— И аз не знам. Но на три пъти викаха граф Хенри Ворволк на тайни заседания и ние имахме свободни часове в Академията… Успях да измъкна нещичко от него, но то ми се стори абсолютно фантастично — че ти си в локалното космическо пространство на Тау Верде с цел да създадеш собствена наемническа флота… — Иван огледа малката болнична кабина и поклати глава: — Както и да е… Решението на баща ти и капитан Илиан беше да изпратят бърз куриерски кораб за проверка на място…
— През Колонията Бета, доколкото разбирам… — промърмори Майлс. — Случайно там да си попадал на личност, наречена Тав Калун?
— О, да, лудият бетианец… Виси пред посолството на Бараяр и размахва заповед за твоето арестуване на всеки, който влиза или излиза оттам… Охраната не го пуска вътре.
— Ти разговоря ли с него?
— Съвсем замалко… Казах му, че според последни сведения си отлетял за Кшатрия…
— Наистина?
— Ами да. Това беше най-далечната планета, за която се сетих… — Върху лицето на Иван се появи топла усмивка: — Роднините трябва да се поддържат!
— Благодаря — смутолеви Майлс и тежко въздъхна: — Предполагам, че ще е най-добре да изчакам твоя капитан Димир. Ако не за друго, поне за да ни върне у дома… Това би разрешило един сериозен проблем. — Вдигна глава към братовчед си и добави: — По-късно ще ти обясня всичко, но сега искам да те питам можеш ли да си държиш устата затворена? Тук никой не знае истинската ми самоличност… — Изведнъж го разтърси ужасно подозрение: — Да не би да си разпитвал за мен, като си споменавал истинското ми име?!
— Не, не — успокои го Иван. — Споменавах само името Майлс Нейсмит. Ние знаехме, че пътуваш с бетианския си паспорт. Всъщност пристигнах тук късно снощи и Елена е единствения човек, с когото съм разговарял…
Майлс изпусна въздишка на облекчение и се обърна към Елена:
— Казваш, че Баз се е върнал… Искам да говоря с него.
Тя кимна и тръгна да излиза, описвайки максимално широк кръг около Иван.
— Съжалявам за стария Ботари — въздъхна Иван след като вратата се затвори след нея. — Кой би допуснал, че след толкова години ще вземе да се гръмне докато почиства оръжието си? Но това си има и добрите страни — най-сетне си получил шанс да се усамотиш с Елена, без някой да ти диша във врата… Така че загубата не е чак толкова фатална…
Майлс бавно изпусна въздуха от гърдите си, правейки всичко възможно да не избухне. Той не знае, просто няма начин да знае, рече си. После вдигна глава: