Выбрать главу

— Мои — експериментира на глас той. — Всичките са мои.

Фразата не предизвика очакваното чувство на триумф. Чувстваше се по-скоро прицел на разнообразни заплахи, отколкото собственик.

Преди всичко, защото не беше собственик. Уточняването на действителните притежатели на тази бойна техника за милиони бетиански долари се оказа изключително сложно. „Подробностите“, за които толкова небрежно беше подхвърлил на адмирал Озер, им отнеха точно четири пълни работни дни. Оказа се, че Озер притежава осем кораба, а други осем са на независими корабособственици, които ги управляват лично. Почти всички имаха кредитори. Оказа се, че най-малко десет процента от „неговата“ флота са собственост на Първа банка от Джаксън Хол — известна с шифрованите си сметки и дискретни услуги. Доколкото беше в течение на дейността й, Майлс остана с впечатлението, че в момента допринася за хазарт и рекет, промишлен шпионаж и търговия с бели робини, ширеща се от единия изход на дупката за топлинен скок чак до другия… По всичко личеше, че е по-скоро основен наемател, отколкото притежател на дендарийската наемническа флота.

Собствеността върху „Ариел“ и „Триумф“ беше особено комплицирана, тъй като Майлс ги бе пленил по време на бой. Тънг беше пълноправен господар на кораба си, но Аусън имаше да изплаща тежък кредит, отпуснат от един кредитен институт, пак със седалище в Джаксън Хол. Макар все още да имаше валиден договор с пелианците, Озер престана да изплаща задълженията си веднага след като попадна в плен. Компанията с дългото име „Луиджи Барапутра и Синове — частно финансиране ООД“ от Джаксън Хол ще трябва да си търси вноските от застраховки, ако такива изобщо има… Капитан Аусън видимо пребледня когато научи, че скоро на орбиталната станция ще пристигне агент на гореспоменатата компания, със задачата за задълбочено разследване…

Дори обикновената инвентаризация щеше да докара нови болки в стомаха на Майлс, да не говорим за личните договори, сключени с дендарийските наемници. Преди присъединяването на Озер за дендарийците щеше да има малко печалба от контракта с Фелиция. Но сега тази печалба трябваше да издържа не 200, а цели 3000 души! Дори повече, тъй като флотата продължаваше да се разраства. Едва вчера към тях се присъедини нов боен кораб на свободна практика. Капитанът, научил Бог знае откъде за тяхната формация, не беше се поколебал да осъществи топлинния скок. В допълнение всеки транспортен кораб от Фелиция изсипваше купища доброволци от планетата. Възстановили контрола си над локалното космическо пространство, фелицианците скоро възобновиха работата на рафинерията, а малки подразделения от тяхната армия бяха изпратени да завземат още редица подобни съоръжения, вдигнати в орбита около планетата.

Започна да се говори за възобновяване на договора с Фелиция, за блокиране на топлинната дупка вместо бившите наемници. При всеки разговор на подобна тема в главата на Майлс изплуваше поговорката „Бягай докато печелиш“, предложенията, които го засипваха от всички страни, тайно го караха да се поти от ужас. Изпитваше огромно желание да изчезне преди картонената кула да се срути. Би трябвало да слага висока преграда между фантазията и действителността, поне в собствената си глава.

Откъм подвижната стълбичка долетяха приглушени гласове, странно усилени от невероятната акустика на обсерваторията. Вниманието му беше привлечено от познатия алт на Елена.

— Не е нужно да го питаш — казваше тя. — Не сме на Бараяр и никога няма да се върнем там…

— Но така ще можем да вземем малко късче от Бараяр със себе си — възрази гласът на Баз, мек и почти гальовен. Майлс никога не бе го чувал да говори така. — Глътка въздух от дома в студената пустош на космоса. Бог е свидетел, че едва ли ще мога да ти дам всичко онова, което баща ти наричаше „достатъчно добро“, но цялата ми заплата е на твое разположение…

— Хм… — хладно и почти враждебно промърмори тя. Напоследък всяко споменаване на Ботари отекваше върху душата й като удари с чук върху мъртва плът… Тътен, от който на Майлс му прилошаваше, но който Елена приемаше напълно равнодушно.

Появиха се откъм подвижната стълбица, Баз на крачка зад нея. В усмивката му към Майлс се четеше срамежлив триумф. Елена също се усмихваше, но очите й бяха тъжни.

— Отдаваш се на медитация, а? — подхвърли шеговито тя. — На мен обаче ми се струва, че просто зяпаш през прозореца и си хапеш ноктите!

Майлс с мъка се надигна от диванчето, което, освободено от тежестта, издаде странни жвакащи звуци.

— Току-що казах на охраната да не пуска туристи — отвърна в същия тон той. — Възнамерявах да си подремна…