— Милорд — усмихна му се Баз. — Доколкото разбирам, Елена няма живи роднини и настойничеството й се пада на теб.
— Ами, май наистина е така. Честно казано, не съм имал време да мисля по този въпрос… — В душата на Майлс се промъкна безпокойство от насоката, която вземаше разговора. Имаше чувството, че знае какво ще последва.
— Добре, милорд. Имам честта да поискам ръката й от теб, нейният лорд-закрилник и единствен настойник. Излишно е да споменавам, че искам и други части на тялото й… — Глупавата му усмивка събуди у Майлс желанието да го ритне в зъбите. — О, моля за разрешението ти да сключа брак, тъй като ти си лорд-закрилник и на мен… Така и синовете ми ще служат на теб, милорд…
НЯМА ДА ИМАШ НИКАКВИ СИНОВЕ ЗАЩОТО ЕЙ СЕГА ЩЕ ТИ ОТКЪСНА ТОПКИТЕ, ГАДНО КОПЕЛЕ, КОВАРЕН ИЗМАМНИК, КРАДЕЦ НА АГНЕТА… В следващата секунда вече се беше овладял, на лицето му се появи бледа усмивка.
— Разбирам — промърмори. — Но се страхувам, че има известни трудности… — Съзнанието му отчаяно потърси логични аргументи, които да прикрият яростта в душата му, примесена с черно отчаяние. Не можеше да гледа в двата чифта честни кафяви очи, вперени в лицето му.
— Разбира се, Елена все още е млада… — отказа се от тая писта в мига, в който зърна опасното пламъче в очите й, а устните й взеха да се свиват в безмълвна закана.
— Всъщност нещата опират до следното: Дадох клетва на сержант Ботари да извърша три неща в случай, че внезапно ни напусне — да го погреба на Бараяр, да осъществя годежа на Елена в пълно съответствие с обичаите и… да се погрижа да й намеря за съпруг офицер от Имперската армия на Бараяр. Виждаш ли ме като клетвопрестъпник?
Баз го гледаше така, сякаш наистина го беше ритнал между краката. Устата му беззвучно се отваряше и затваряше.
— Но… Нали си мой рицар-закрилник?! Нали аз съм твое протеже? Това положително се равнява на званието имперски офицер! Самият сержант беше в моето положение! Нима?… Нима си недоволен от службата ми? Кажи с какво те разочаровах, милорд! Кажи, за да се поправя! — Учудването постепенно премина в шок.
— Не си ме разочаровал — отвърна Майлс. Думите сами излетяха от устата му, очевидно подгонени от съвестта. — Всъщност, ти си на мое разположение едва от четири месеца… Един наистина прекалено кратък срок, макар че имам чувството за отлетели години… Толкова много неща се случиха… — Обърка се, изпита чувството, че е повече от сакат… Сякаш бяха му отрязали краката. Такова беше въздействието от огнения, пропит с презрение поглед на Елена. Колко по-нисък може да изглежда в очите й? Направи немощен опит да се измъкне: — …а всичко това е толкова неочаквано…
Гласът на Елена беше дрезгав от гняв.
— Как смееш! — започна ниско тя, после, задушена от напора на чувствата, почти истерично извика: — Какви клетви спазваш, как може човек да дължи неща на ОНОВА!… — Вероятно има предвид ковчега в кабината му, досети се Майлс. — Аз не бях негова собственост, нито пък съм твоя! А ти си като зло куче — не ядеш кокала, но не го даваш и на друг!…
Баз докосна ръката й, интимният жест се стовари върху Майлс като парен чук.
— Елена! Може би не улучихме удобния момент… Нека отложим този разговор… — Хвърли бегъл поглед към окаменялото лице на Майлс, намръщи се и объркано въздъхна.
— Не трябва да вземаш нещата толкова навътре, Баз…
— Ела, ще поговорим по въпроса…
— Чакай ме долу край стълбичката — успя да се овладее тя. — След минутка идвам…
Майлс му кимна да си върви.
— Ами… Добре… — Инженерът колебливо тръгна към стълбичката. На няколко пъти спря и се обърна, хвърляйки им разтревожени погледи.
По негласно споразумение и двамата изчакаха стъпките му да стихнат напълно. Когато тя вдигна глава, в очите й нямаше гняв, а покорна молба.
— Нима не разбираш, че това е моят шанс да обърна гръб на всичко? — попита тя. — Да започна нов живот, на ново място… Колкото е възможно по-далеч.
Той безмълвно поклати глава. Беше готов да падне на колене, но знаеше че това няма да помогне. След малко се овладя и прошепна:
— Как бих могъл да те изоставя? Ти си планината и езерото на родния край, ти си въздуха и водата!… Когато си до мен, аз имам чувството, че съм си у дома! Независимо къде се намирам…
— Ако дясната ми ръка е Бараяр, още в този миг бих я изгорила с плазмен лък! — прошепна разпалено тя. — Майка ти и баща ти през цялото време са знаели какъв е бил той, но въпреки това са му дали подслон. Какви хора са те?
— Сержантът се представяше отлично, дори когато… Нима не разбираш, че ти си била неговото изкупление?