— Ти беше ли там, когато Димир ги получи? Не поиска ли да им хвърлиш едно око? — Майлс беше наистина озадачен.
— Все едно да поискам да му извадя зъб! — въздъхна Иван. — Не посмях… А и оная мадама… Поне да си бях взел пейджъра…
— ОСТАВИЛ СИ АПАРАТУРАТА ЗА СВРЪЗКА?!
— Нали ти казвам, всичко стана заради мадамата… Честно казано, бях забравил за апаратурата. А когато се сетих, той вече беше разпечатал заповедите и не посмях да му се мяркам.
Майлс безутешно поклати глава.
— Можеш ли да си спомниш нещо необичайно за тези заповеди? — попита той. — Нещо, което да ти е направило впечатление?
— Проклетото пакетче, разбира се. Първо, донесе го униформен куриер от Имперската снабдителска служба. Чакай сега да видим какви бяха самите дискове… Четири на брой. Един зелен за Разузнаването, два червени за Сигурността, един син за Тактиката… Плюс един пергамент…
Добре поне, че притежава добрата памет на фамилията, помисли си Майлс. Как ли се чувства човек, който помни почти всичко, но никога не си е правил труда да подрежда подробностите в главата си? Вероятно така, сякаш живее в стаята на Иван, реши той.
— Пергамент… — механично повтори Майлс, после широко разтвори очи: — ПЕРГАМЕНТ?!
— Да, стори ми се доста странно…
— Изобщо имаш ли представа какво… — Надигна се от възбуда, после се отпусна обратно на мястото си и стисна глава в отчаян опит да подреди мислите си. Иван не само беше пълен идиот, но излъчваше някакво лепкаво поле и превръщаше в идиоти всички край себе си! Трябва да запознае бараярското Разузнаване с този факт и братовчед му Иван има всички шансове да стане най-новото оръжие в арсенала на тайните служби. Едва ли ще се намери човек, който да помни какви ги е вършил след контакт с него…
— Иван, в днешно време пергамент се използва само в три случая: когато се издава нов Имперски декрет, когато става въпрос за оригинали на такива декрети от Съвета на Графовете и Министерския съвет, плюс някои специални заповеди от Съвета на Графовете, предназначени единствено за членовете му…
— Това го знам.
— Като наследник на баща си, аз също съм младши член на този Съвет…
— Много се радвам за теб — промърмори Иван и насочи поглед към прозореца: — Кой според теб е най-бързия от тези кораби? Според мен илириканският круйзер, или пък онзи…
— Аз съм психар, Иване! — внезапно отсече Майлс. — Толкова шантав, че мога да кажа какъв цвят е била панделката на онзи пергамент, без никога да съм го виждал!
— Много добре помня цвета й — ядосано отвърна Иван. — Беше…
— Черен! — изпревари го Майлс. — Черен, идиот такъв! И през ум не ти мина да споменеш това!
— Виж какво, достатъчно е, че търпя подобни обиди от майка ми и твоя баща! Не е нужно да… — Иван изведнъж млъкна и вдигна глава? — Откъде знаеш?
— Знам не само цвета на панделката, а и съдържанието на пергамента! — Майлс се изправи и започна да крачи възбудено напред-назад. — Би трябвало и ти да го знаеш, стига поне мъничко да напрегнеш мозъка си! Ще ти задам една гатанка: какво е онова бяло нещо, което се взема от гърба на овцата, увива се в черна фльонга, пътува хиляди светлинни години и накрая изчезва?
— Ако това е гатанка, значи наистина си шантав! — поклати глава Иван.
— Смърт! — прошепна дрезгаво Майлс и Иван подскочи. — Предателство, гражданска война, саботаж, убийство… ЗЛОТО!
— Нали вече не вземаш онова успокоително, от което получаваш алергия? — загрижено попита Иван.
Крачките на Майлс станаха още по-бързи. Обзе го непреодолимото желание да сграбчи братовчед си и да го разтърси. Може би това е единствения начин да улови и систематизира информацията, която хаотично блъска съзнанието му…
— Ако по време на престоя си на Колонията Бета, куриерският кораб на Димир е получил умишлена повреда в Неклиновите пръти на двигателя, ще изминат седмици преди някой да вдигне тревога за изчезването му. Посолството на Бараяр ще бъде спокойно, тъй като за него кораба е осъществил топлинен скок и пътува по маршрута си. Но никой на Бета не може да знае дали е изскочил от другата страна на топлинната дупка… Какъв ПО-ДОБЪР начина да се отървеш от ненужни улики? — Майлс си представи смайването и ужаса на екипажа когато става ясно, че скокът променя посоката си, пред очите му изплуваха телата на нещастниците, топящи се като изложен на дъждовните струи акварел… Тръсна глава и си наложи друг ход на мислите.
— Нищо не разбирам — клатеше глава Иван. — Къде според теб се намира Димир?
— Димир е мъртъв, заедно с всички останали. И ти би трябвало да си труп, но си изпуснал полета… — От устата на Майлс излетя нервен кикот, после направи опит да се вземе в ръце. В буквалния смисъл — като обгърна раменете си. — След като си правят всичкия този труд да се отърват от един пергамент, едва ли ще се замислят за живота на човек като теб… В цялата операция присъства един дух на икономии — нещо, което наистина може да се очаква от шефа на Снабдяването…