— Можеш ли да се сетиш за друга теория, която би обяснила сегашното състояние на нещата?
— Разбира се — усмихна се Иван, очевидно доволен от ролята на адвокат на дявола. — Много е лесно. Може би пергаментът е бил предназначен за някой друг. Димир го занася и това обяснява отсъствието му тук… Някога да си чувал за Бръснача на Окам?…
— Звучи просто докато човек не се замисли както трябва… Слушай ме внимателно, Иван… Върни се още веднъж на странното ти нощно повикване от казармата, на прибързаното отпътуване призори… Кой е разписал отпуската ти? Кой те видя, че заминаваш? Кой знае със сигурност къде се намираш в момента? Защо татко и мама не ми пратиха някакво писъмце по теб, а също и капитан Илиан? — В гласа му се появи настойчивост: — Ако в този миг адмирал Хесман те покани на някое тихо и спокойно местенце и ти предложи чаша вино, ще я изпиеш ли?
Иван потъна в мълчание, очите му бяха насочени към флотата на Дендарии отвъд прозорците. Когато най-сетне се обърна да погледне Майлс, лицето му беше сериозно и мрачно.
— Не! — кратко отвърна той.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Откри ги в каюткомпанията на „Триумф“, прикрепен към площадка номер 9. Времето за хранене беше отминало, в просторната зала имаше само неколцина любители на кафе, които се занимаваха със запарване на различни сортове.
Седяха от двете страни на малка масичка, привели напред тъмнокосите си глави. Ръката на Баз лежеше върху покривката с дланта нагоре. Елена стискаше кърпичката в скута си. Не изглеждаха щастливи.
Майлс пое дълбоко дъх, окачи на лицето си приветлива усмивка и бавно се плъзна към тях. Хирургът го беше уверил, че вече няма вътрешни кръвоизливи — сега дойде времето да провери дали е така.
— Здрасти.
Стреснаха се и двамата. Все още приведена над масичката, Елена успя да му хвърли един презрителен поглед.
— Милорд? — колебливо го погледна Баз. Почувства се наистина дребен и незначителен, с мъка потисна желанието си да подвие опашка и да се измъкне навън, промушвайки се под вратата.
— Размишлявах върху това, което ми каза — започна Майлс и небрежно се облегна на съседната масичка. — И намирам, че аргументите ти са солидни… Промених мнението си — имаш моята благословия, колкото и малко да струва тя…
Лицето на Баз светна. Елена се отвори като лилия по пладне, после отново помръкна. Извитите й вежди се сведоха надолу в знак на учудване, после, за пръв път от седмици насам, го погледна право в очите.
— Наистина ли?
— Наистина — дари я с ослепителна усмивка той. — При това ще спазим всички изисквания на етикета. Трябва ни малко изобретателност и нищо повече.
Измъкна от джоба си шарено шалче, взето специално за случая и пристъпи към Баз.
— Започваме веднага. Ако искаш, можеш да си представиш, че тази банална пластмасова масичка, закована в пода, всъщност е осветена от звездите тераса. Прозорецът има дървена решетка, по която пълзят онези малки цветя с дълги остри трънчета, които възпламеняват душата. Зад тях е скрито пламенното ти сърце, потръпващо от желание. Ясна ли ти е картинката? А сега, покорни ми Джесек, като твой лорд-закрилник разбирам, че имаш някакво желание…
Пантомимата на Майлс накара инженера да се облегне назад, на лицето му се появи широка усмивка.
— Милорд, моля за твоето разрешение и подкрепа — промълви той. — Искам да се оженя за първородната дъщеря на твоят покорен слуга Константин Ботари, за да могат и децата ми да ти служат.
Майлс се усмихна и кимна с глава:
— Е, хубаво… Явно гледаме едни и същи видеодрами… Добре, благодаря. Дано и те ми служат толкова предано, колкото теб… Сега ще изпратя сватовницата…
Прегъна шалчето като триъгълник и го върза на главата си. Опирайки се на въображаем бастун, той закуцука към Елена от другата страна на масата, гласът му премина в оглушителен фалцет. Изправен пред нея, той смъкна кърпата и отново влезе в ролята на лорд-закрилник. Въображаемата баба-сватовница беше изпратена на два пъти до лорд-закрилника на Баз, за да провери лично и гарантира: а) перспективите за бъдещо подчинение и б) личната хигиена и липсата на въшки по главата му.
Мърморейки като всяка старица, бабата най-накрая се завърна при Елена и започна подготовката за предаването на булката. По това време Баз вече се кискаше с пълен глас на подбраните бараярски вицове, които излитаха като картечен огън от устата на бабата, а усмивката на Елена най-сетне стигна и до очите й.
Когато клоунадата приключи и бяха казани последните ритуални слова, Майлс се тръшна на съседния стол и въздъхна:
— Уф! Нищо чудно, че обичаите напускат живота ни… Толкова са уморителни!