— Какво е това? Някакви местни предразсъдъци?
— Предразсъдъци, обичаи… — безпомощно сви рамене той. — Винаги съм се считал за агностик, но напоследък ми стана ясно, че хората трябва да имат души… Моля ви. Няма да ви безпокоя повече.
Тя притеснено въздъхна.
— Е, добре… Дайте ми този нож, които сте затъкнал на колана си. Но ви моля да се изправите…
Той се подчини и бавно й подаде кинжала на дядо си. Тя отряза една къдрица.
— Достатъчно ли е?
— Да, чудесно. — Кичурчето докосна дланта му — хладно и гладко като водата на планински поток. — Благодаря…
— Побъркана работа! — тръсна глава тя, после на лицето й се изписа подозрение: — Нали прогонва духовете?
— Така се говори — тихо отвърна Майлс. — А аз ще извърша ритуала както трябва, това ви го обещавам… — Въздъхна и поклати глава: — Дадох ви дума, че няма да ви безпокоя повече… Моля да ме извините, мадам… И двамата трябва да се върнем към задълженията си…
— Сър.
Насочиха се към ръкава на „Триумф“ и всеки пое в своята посока. Направила няколко крачки, жената от Ескобар спря, обърна се и подхвърли през рамо:
— В едно нещо сбърка, малки човече… Още дълго време ще ме безпокоиш…
Следващата му среща беше с Ард Мейхю.
— Страхувам се, че така и не успях да направя за теб всичко онова, което възнамерявах… — каза му той. — Открих един фелициански търговец, който е готов да купи РГ-132 за вътрешни търговски полети. Предлага около пет цента за долар, но ги предлага в брой. Ще ги разделим поравно.
— Поне ще бъде пенсиониран с чест — въздъхна Мейхю. — Иначе Калун щеше да го даде за претопяване.
— Утре си тръгвам, ще се прибера през Колонията Бета. Ако желаеш, бих могъл да те оставя там…
— Нямам какво да търся на Бета — сви рамене Мейхю, после внимателно го изгледа: — Какво стана с лорд-закрилничеството? Мислех, че работя за теб…
— Аз… Мисля, че на Бараяр нещата няма да се развият по благоприятен начин за теб — внимателно отвърна Майлс. Офицер-пилотът не бива да се завръща с него. Бетианец или не, той лесно би могъл да бъде глътнат от бараярските закони, особено ако такава е съдбата и на неговия лорд-закрилник… — Същевременно мястото ти във флотата на Дендарии е сигурно. Какъв чин искаш да получиш?
— Аз не съм войн.
— Би могъл да изкараш курс по специална подготовка, в областта на техниката… Флотата положително ще има нужда от втори пилоти, особено за малките кораби и совалките.
— Не знам — сбърчи чели Мейхю. — Управлението на совалки и други спомагателни кораби винаги е било мръсната работа… Нещо, което вършиш преди да осъществиш топлинен скок. Не съм сигурен, че искам да бъда толкова близо до корабите… Все едно да стоя гладен пред фурна с топъл хляб, без пукната пара в джоба… — Чертите на лицето му станаха мрачни.
— Има и една друга възможност…
Мейхю вдигна глава да го погледне. По-скоро от любезност, отколкото от истински интерес.
— Наемниците на Дендарии ще се насочат към изхода от локалното космическо пространство, някъде там ще се опитат да намерят работа… Корабите от типа РГ изобщо не влизат в сметките им, но това съвсем не се отнася за превозвачите тук, около планетата. Търговецът, който ще купи нашият РГ-132, вероятно ще го даде под наем, при това срещу незначителна сума… Ако можеш да намериш някой чифт Неклинови пръти…
Гърбът на Мейхю изведнъж се изправи.
— Нямам време да обикалям галактиката в търсене на резервни части — продължи Майлс. — Но ако приемеш да бъдеш мой агент, ще оторизирам Баз да осигури средствата за закупуването им, както и кораб, който да ги пренесе дотук. Работата няма да е лесна, разбира се… Доста ще трябва да се потрудиш… Така, както Ворталия Храбреца обикалял да търси скиптъра на император Ксиан Ворбара, изгубен по време на бой…
Пропусна да спомене, че според легендата този скиптър никога не е бил открит.
Върху лицето на Мейхю грейна надеждата.
— Няма да е лесно — промърмори той. — Но не е невъзможно…
— Ето това се казва дух! Браво! Да живее инерцията, която ни тласка напред!
— Някой ден тази твоя инерция ще отведе последователите ти право към подводните скали5! — въздъхна Мейхю, после устата му се разтегна в широка усмивка: — И докато потъват, ти ще им обясняват, че всъщност летят! — Пъхна юмруци под мишниците си и започна да мърда с лакти: — Хайде, милорд, показвай пътя! Пърхам с всички сили!
Светлините на площадката за кацане бяха разредени, тук-там се виждаха сивкави кръгове, илюзията за нощ в космическата пустош беше пълна. Звуците от работата по товаренето на кораба бяха приглушени, човешки гласове почти не се чуваха.
5
Грешка на преводача: би трябвало да е „…право до ръба на пропастта!“, а после: „И докато падат надолу, ти ще им обясняваш…“. Бел.Mandor.