Пилотът на фелицианския куриерски кораб направи гримаса когато ковчегът на Ботари се плъзна край него и изчезна в гъвкавия ръкав на входа:
— Ние сме ограничили личния си багаж до чифт бельо, а сега ни товарят с това!…
— Всеки парад си иска своето — промърмори Майлс, напълно безразличен към мнението на пилота. Той, както и кораба му, представляваха любезен жест от страна на генерал Халифай. Генералът съвсем не беше склонен да го направи, но Майлс намекна, че ако спешния полет до Колонията Бета не се осъществи навреме за някаква тайнствена среща, наемниците на Дендарии просто ще бъдат принудени да разгледат следващата най-изгодна оферта, получена тук, в космическото пространство на Тау Верде. Халифай помисли само част от секундата и започна да дава заповеди за спешно отлитане.
Майлс пристъпваше от крак на крак, изгарящ от нетърпение да потегли преди оживлението, с което се отбелязваше началото на космическия ден. Появи се Иван Ворпатрил, мъкнейки тежък куфар, който очевидно не беше пълен с дрехи. Хидравличните кранове на площадката за кацане изглеждаха най-подходящия уред за качването на този куфар в кораба. Иван примигна, отиде да ги огледа отблизо и се обърна да подвикне на Майлс:
— Сватбата беше върха! Направо се чудя как успяхте да организирате всичко на такова ниво насред пущинаците! Този капитан Аусън е страхотен тип!
— Бях сигурен, че вие двамата ще си допаднете — бледо се усмихна Майлс.
— Само дето ти по някое време изчезна!… Наложи се да започнем пиенето без теб…
— Нямаше как — въздъхна Майлс. — Трябваше да уреждам доста неща с комодор Тънг…
— Жалко — промърмори Иван, потисна едно оригване и насочи поглед към края на площадката: — Разбирам желанието ти да вземеш жена за скуката на двуседмичния полет, но защо точно тази, дето ще ме кара да сънувам кошмари?
Майлс проследи погледа му. Към тях бавно пристъпяше Ели Куин, подкрепяна от хирурга на Тънг. Безупречно чистата сиво-бяла униформа подчертаваше стройното и атлетично тяло на млада жена, но това, което се виждаше от якичката нагоре, сякаш беше дошло от най-ужасния кошмар на сънищата му. Кръглата, лишена от всякакво окосмение глава беше розова, с една черна дупка на мястото на устата, две едва забележими цепнатини, които би трябвало да са ноздрите, малки издатини отстрани — по всяка вероятност ушите…
Хирургът на Тънг го дръпна настрана за последни инструкции, не забрави да напомни и за все още незавършеното лечение на собствения му стомах. Майлс потупа манерката на бедрото си и обеща да взема по тридесет капки от течността вътре на всеки два часа. После взе ръката на обезобразената жена и се надигна към ухото й:
— Всичко е готово — прошепна. — Следващата спирка е Колонията Бета.
Другата й ръка се размаха във въздуха, откри лицето му и леко го докосна. Удебеленият език направи опит да оформи няколко думи в скованата устна кухина. Майлс правилно ги интерпретира като „благодаря, адмирал Нейсмит“, но имаше чувството, че само огромната тежест на умората му попречи да се разридае…
— Е, добре — подвикна нетърпеливо той. — Хайде да се махаме преди да се е събудил комитета по изпращането, иначе не ни мърдат още два часа… — Но вече беше късно. С ъгълчето на окото си забеляза една стройна фигура, която пресичаше тичешком пространството на площадката, зад нея бързо крачеше Баз.
Елена се спря пред него задъхана, очите й обвинително проблясваха.
— Майлс! Май се готвеше да тръгнеш без да кажеш дори довиждане!
Той я дари с крива усмивка:
— Пак ме пипна!…
Беше прекрасна и още по-желана с тези зачервени бузи и блестящи очи. Добре де, защо болката в сърцето е толкова остра, при положение че предварително се е подготвил за нея?
Изчака пристигането на Баз и им отправи по един официален поклон:
— Командир Джесек… Комодор Джесек… Май трябваше да те назнача за адмирал, Баз… Това командир и комодор лесно ще се объркват при лоша връзка…
— Ти ме отрупа с достатъчно почести, милорд — отвърна с усмивка Баз. — И с нещо много повече… — очите му потърсиха Елена. — Доскоро бях убеден, че трябва стане цяло чудо, за да може човек да се превърне от никой в някой… — Усмивката му стана още по-широка: — И съм бил прав! Благодаря ти, милорд.
— И аз ти благодаря — обади се тихо Елена. — Получих подарък, за който дори не смеех да мечтая…
Майлс любезно сведе глава. Баз ли имаше предвид? Бягството от Бараяр?
— Самата себе си — обясни тя.