Откъм Ели Куин се разнесе неясно мърморене, което Майлс преведе като: „Какво става?“
Калун я забеляза едва сега, подскочи към нея, после успокоено се обърна.
— Не мърдай! — предупредително изръмжа той. — Намираш се под граждански арест! — После пристъпи към стената, на която имаше автомат за обществени комуникации.
— Иван, дръж го! — изкрещя Майлс.
Калун се изплъзна от ръцете на Иван с изненадваща за едрото му тяло пъргавина. Наклонила глава на една страна, Ели Куин внимателно следеше хода на събитията. В следващия миг направи две малки крачки встрани и изведнъж се оказа на пътя на Калун. Коленете й леко се прегънаха, ръцете й намериха ризата му. За миг останаха в странната поза на двойка балетисти, в следващия Калун вече летеше във въздуха. Гърбът му влезе в болезнено съприкосновение с пода на фоайето, въздухът излетя от устата му с остро свистене. Ели се завъртя, стъпи с крак на врата му и започна да извива ръцете му на гърба.
В следващия миг се намеси и Иван, най-сетне успял да се съвземе от изненадата.
— Как го направи? — попита той Ели, в очите му се четеше възхищение.
— Имам доста тренировки с вързани очи — сви рамене Ели. — Помагат за равновесието…
— Какво ще го правим, Майлс? — попита Иван. — Наистина ли може да те арестува, независимо от разплащането, което предлагаш?
— Насилие! — изграчи Калун. — Телесна повреда!
— Страхувам се, че може — въздъхна Майлс и оправи дрехите си. — В нашия договор има някои доста мръсни клаузи… Виж какво, на второто ниво има един килер… По-добре да го замъкнем там, преди да ни е заварил някой…
— Отвличане! — изгъргори Калун. Иван го сграбчи и започна да го тика към кабината на асансьора.
В просторния килер откриха руло тънка жица.
— Убийство! — изпищя Калун когато видя, че пристъпват към него. Майлс му запуши устата и очите на дебелия бетнанец страховито се белнаха. Когато приключиха с увързването, тялото му вече приличаше на някаква гротескна оранжева мумия.
— Куфарът! — кратко заповяда Майлс. Иван отвори капака и двамата започнаха да тъпчат пазвата на пленника с пачки бетиански долари.
— …Тридесет и осем, тридесет и девет, четиридесет хиляди! — броеше Майлс.
— Знаеш ли, в тая работа има нещо средновековно… — почеса се по главата Иван.
Калун въртеше очи и напрегнато мучеше. Майлс издърпа парцала от устата му.
— …Плюс десет процента! — задъхано рече дебелакът.
Майлс побърза да върне парцала на мястото му, после отброи още четири хиляди долара. Куфарът видимо олекна. Излязоха и заключиха вратата на килера след себе си.
— Майлс! — радостно извика баба му и протегна ръце да го прегърне. — Слава Богу, че капитан Димир е успял да те открие. Хората от посолството са много разтревожени. Корделия съобщи, че баща ти няма да може да отложи дебатите в Съвета на графовете за трети път… — Видя Ели Куин и уплашено възкликна: — О, Боже!…
Майлс я запозна с Иван, а Ели представи като приятелка от далечна планета, която няма къде да отседне. Побърза да подметне, че разчита единствено на баба си за предстоящата операция. Госпожа Нейсмит само поклати глава.
— Още някоя от твоите щуротии, нали? — промълви с лек укор тя, а Майлс я благослови в душата си.
Насочиха се към дневната. Майлс се отпусна на дивана и сърцето му се сви при спомена за Ботари. Дали смъртта на сержанта няма да се превърне в стара рана, която ще го наболява при всяка промяна на времето?
Сякаш прочела мислите му, госпожа Нейсмит вдигна глава и попита:
— Къде са сержанта, Елена?… Сигурно пишат обяснения в посолството… Изненадана съм, че са те пуснали да ме посетиш… От думите на лейтенант Крой останах с впечатлението, че ще те качат на първия куриерски кораб за Бараяр още в мига, в който се появиш…
— Още не сме ходили в посолството — притеснено призна Майлс. — Идваме направо тук.
— Нали ти казах първо да се отбием в посолството — обади се Иван, но Майлс му направи знак да мълчи. Баба му внимателно го изгледа.
— Какво се е случило, Майлс? Къде е Елена?
— На безопасно място, но не е с мен — отвърна младежът. — А сержанта го убиха, почти три месеца оттогава… При нещастен случай…
— О — възкликна госпожа Нейсмит, помълча малко, после вдигна глава: — Признавам, че така и не разбрах какво толкова намира в него майка ти, но едновременно с това зная, че липсата му ще се почувства твърде остро… Искаш ли да се обадиш оттук на лейтенант Крой? — Забеляза имплантациите по челото му и добави: — Това ли беше целта на петмесечните ти скитания? Да получиш квалификацията на пилот за топлинни скокове? Според мен е било излишно да го правиш тайно… Корделия положително би те подкрепила…