Майлс притеснено попипа сребристите кръгчета.
— Фалшиви са — призна с въздишка той. — Използвах чужди документи, за да мина през митницата…
— Майлс! — загрижено го изгледа госпожа Нейсмит. — Какво става? Нима появата ти тук има нещо общо с гадните политически игри на Бараяр?
— Страхувам се, че е така — отвърна Майлс, после премина към същността на нещата. — Бабо, искам да чуя всичко, което знаеш след отпътуването на Димир!
— Според информацията на майка ти, Съвета на графовете те обвинява в предателство и те призовава да се явиш пред него. Делото ще се гледа съвсем скоро…
Майлс хвърли многозначителен поглед към Иван, който замислено загриза нокътя си.
— Очевидно има много задкулисни машинации — продължи госпожа Нейсмит. — Не мога да разбера половината от посланията на дисковете, които ми изпрати майка ти. Само бараярец може да се ориентира в този политически хаос, който би трябвало да се самоунищожи още преди много години… Успях да схвана, че обвинението в измяна трябва да се измени в нарушение на някакъв закон на Ворлупулус, или нещо подобно, плюс опит за незаконно узурпиране на трона…
— Какво?! — скочи на крака Майлс, пронизан от ужас. — Това е лудост! И през ум не ми е минавало да искам мястото на Грегър! Да не ме мислят за луд?! Ако целта ми беше такава, аз бих тръгнал да установявам контрол върху Имперската армия, а не да създавам някаква мършава наемническа флота!
— Значи НАИСТИНА си създал такава флота? — разшириха се очите на баба му. — Аз пък мислех, че това са само слухове… Сега вече обвиненията, за които съобщава Корделия, имат известна логика…
— Какво казва мама?
— Че баща ти има големи неприятности с някакъв граф Вор… как му беше името…
— Вордрозда?
— Да, точно той…
Майлс и Иван си размениха многозначителни погледи.
— Опитвал се да го накара да подкрепи по-тежкото от обвиненията, макар да не разбирам с каква цел, след като наказанието е едно и също…
— Успял ли е?
— Вероятно… Поне такава беше информацията, донесена от последния куриерски кораб…
— Умно, много умно… — промърмори Майлс и продължи да крачи напред-назад. — Може би…
— И аз нищо не разбирам — оплака се Иван. — Узурпацията е далеч по-тежко обвинение!
— Но по него аз съм напълно невинен. Освен това то е явно скалъпено. Достатъчно е да се явя пред Съвета и да го отрека… Докато нещата със закона Ворлупулус стоят другояче — него аз действително съм нарушил, макар и неумишлено. Което означава, че ако се явя на процеса и говоря истината, — нещо, за което трябва да дам клетва — ще ми бъде доста по-трудно да се измъкна сух…
Иван довърши изгризването на втория си нокът.
— Какво те кара да мислиш, че твоята вина или невинност ще има нещо общо с изхода на делото?
— Моля? — изви вежди госпожа Нейсмит.
— Всичко опира до политиката — въздъхна Майлс. — Един Бог знае колко гласоподаватели ще привлече на своя страна Вордрозда, преди да представи доказателства на съда, преди да призове някакви свидетели… Не може да не разполага с такива, иначе едва ли би посмял да се забърка в тази игра…
— Мен ли питаш? — начумерено го изгледа Иван.
— Теб ли? — изгледа го някак разсеяно Майлс, после очите му изведнъж се избистриха: — Ами да… Точно теб! Ти си ключа към загадката! Но все още не мога да открия ключалката, в която трябва да те напъхам…
Иван го погледна така, сякаш не можеше да се види в ролята на ключ.
— Защо? — попита той.
— Преди всичко защото Хесман и Вордрозда ще те мислят за мъртъв, стига да не обявим официално за своето завръщане.
— Какво?! — объркано го погледна госпожа Нейсмит.
Майлс й разказа за изчезналия кораб на капитан Димир. Докосна челото си, после се извърна към Иван:
— И това е истинската причина за този маскарад… Ако не броим Калун, разбира се…
— Тоя Калун всеки ден се отбива тук да те търси — обади се баба му. — Ако искаш да запазиш анонимността си, без съмнение трябва да го държиш под око!
— Ами… Благодаря за предупреждението — отвърна Майлс и се обърна към Иван: — Ако корабът на Димир е претърпял авария, това несъмнено е дело на външен човек… Същият, който веднага ще тръгне подир нас, ако имаме глупостта да се появим в посолството…