Преглътна, прочисти свитото си гърло и рязко се завъртя на пети.
— Уважаеми лордове — започна той. — Позволявам си тук, във ваше присъствие, да обвиня адмирал Хесман в саботаж, убийство и опит за убийство. Мога да докажа, че по негова заповед е бил саботиран имперския кораб на капитан Димир и това е довело до ужасната смърт на екипажа му. Мога да докажа и преднамерените му действия, чрез които сред тези хора е трябвало да бъде и братовчед ми — Иван Ворпатрил.
— Нарушаваш правилника! — изкрещя Вордрозда. — Тези безумни обвинения нямат нищо общо със Съвета на графовете! Можеш да ги повдигнеш пред военен съд, ако има съд който да те изслуша, предател такъв!
— Без съмнение адмирал Хесман може да бъде изправен пред военен съд — светкавично контрира Майлс. — Но вие, граф Вордрозда, трябва да бъдете съден тук!
Граф Воркосиган почукваше с пръсти по плота пред себе си, тялото му напрегнато се приведе по посока на Майлс, устните му се свиха в безмълвно одобрение: продължавай!
Окуражен, Майлс повиши глас:
— Той ще бъде изправен пред съда сам и ще умре сам, тъй като не притежава доказателства, че е извършил всички тези престъпления по ваша заповед. Нямате доказателства, нямате свидетели, нали адмирале? Нима допускате, че граф Вордрозда ще прояви лоялност и честност към вас, ще бъде толкова развълнуван, че да признае личното си участие в този гнусен заговор?
Хесман беше бял като платно, гърдите му се повдигаха и отпущаха с видимо усилие, очите му се местеха между Вордрозда и Иван. Майлс ясно видя паниката, която проблесна в тях.
Вордрозда изскочи иззад трибуната и размаха ръце:
— Господа! Това не е защита! Той просто се надява да прикрие вината си с помощта на безумни контра-обвинения, които, освен всичко друго, се отправят в разрез с нашия правилник! Лорд-пазителю, призовавам ви да въведете ред!
Лорд-пазителят започна да се надига, но усетил пронизителния поглед на граф Воркосиган, отново се отпусна на мястото си.
— Това май наистина е нарушение… — промърмори той, после млъкна и наведе глава. Граф Воркосиган одобрително се усмихна.
— Вие не отговорихте на въпроса ми, Вордрозда — извика Майлс. — Ще защитите ли Хесман?
— Историята ни учи, че низшите чинове често са вършили нарушения… — започна Вордрозда.
Прави опит да се изплъзне! Той е гъвкав, но и аз мога да бъда такъв! Няма да стане!
— Значи признавате, че той е ваш подчинен, така ли?
— Нищо подобно! — озъби се Вордрозда. — Нямаме никаква връзка помежду си, с изключение може би на общата ни загриженост за съдбата на империята!
— Никаква връзка, чухте ли добре, адмирал Хесман? Как се чувствате с нож в гърба? Готов съм да се обзаложа, че едва ли усещате острието — толкова майсторски беше този удар! Така ще бъде докато всичко това приключи и вие тръгнете към ешафода. Бъдете сигурен в това!
Очите на Хесман сякаш щяха да изскочат от орбитите си.
— Не, няма да стане! — скочи на крака той. — Ти започна всичко това, Вордрозда! Няма да ти позволя да се измъкнеш! След като потъвам аз, ще потънеш и ти! — Насочи пръст към смаяния граф и занарежда в скоропоговорка: — Той дойде при мен във Уинтърфеър7 и лично поиска да се запознае с данните на Имперското разузнаване за сина на Воркосиган…
— Млъкни! — отчаяно изкрещя Вордрозда. Очите му побеляха от ярост при тези ненужни признания. Ръката му се плъзна под тогата и излезе оттам въоръжена с малък иглов имплодер. Насочи го към адмирала и онзи смаяно млъкна. После очите му бавно се плъзнаха надолу и пробягаха по блестящия метал на оръжието. Гледаше го така, както се гледа отровен скорпион.
— Сега кой нарушава правилника? — иронично подхвърли Майлс и думите му ясно отекнаха в притихналата зала.
После се проявиха вродените черти на бараярската военна аристокрация. Едно от най-тежките престъпления за нея беше размахването на смъртоносно оръжие в присъствието на императора. Двадесетина мъже скочиха от банките и се впуснаха напред.
Това е възможно само на Бараяр, въздъхна в себе си Майлс. Само тук зареденото оръжие може да доведе до масови безредици, при това на най-високо ниво8. Между него и трибуната затичаха мъже. Вордрозда заряза Хесман и се обърна към истинския си враг. Майлс изпита странно привличане от тъмното дуло на игловия имплодер, насочен право в гърдите му. Странно, колко малка е дупчицата, която води към ада…
После фигурата на Вордрозда изчезна сред лавината от алени роби. Иван получи шанса да нанесе първия удар и моментално се възползва от него. Ритникът му се стовари с пълна сила в коляното на Вордрозда.
7
Грешка на преводача: би трябвало да е „…дойде при мен по време на Зимният празник и лично поиска…“. Бел.Mandor.
8
Поредното замазване на оригинала. Смисълът е, че само на Бараяр, когато извадиш оръжие всички се втурват към теб, а не да бягат надалеч. Бел.Mandor.