Майлс стоеше пред своя император. Доскорошните му обвинители бяха арестувани, залата утихна. Сега предстоеше истинския трибунал.
Грегър изпусна лека въздишка и направи знак на Лорд-пазителя. Размениха няколко думи, после служебното лице отстъпи назад и обяви на висок глас:
— Императорът изисква едночасово прекъсване, за да се запознае с новите показания. За свидетели се призовават граф Ворволк и граф Ворхалас.
Всички призовани се насочиха към малката стаичка зад императорската ложа: Грегър, граф Воркосиган, Иван и Майлс, плюс любопитно избраните от императора свидетели. Хенри Ворволк беше един от малкото връстници на Грегър в Съвета и близък негов приятел. Нищо чудно, че търси подкрепата му. Но граф Ворхалас…
Ворхалас беше изгубил двамата си сина в битката за престола на Вордариан преди осемнадесет години и оттогава насам беше заклет враг на бащата на Майлс. Младежът го наблюдаваше с известна доза притеснение. Именно единият от синовете на този граф беше хвърлил граната с нервнопаралитичен газ през прозореца на замъка Воркосиган, в опит да отмъсти за смъртта на по-малкия си брат. Впоследствие го бяха екзекутирали за измяна9. Дали граф Ворхалас не е видял в заговора на Вордрозда последната възможност за разчистване на сметките си с фамилията Воркосиган? Възможност за перфектното отмъщение — син за син?
Същевременно Ворхалас беше известен със своята изключителна честност и Майлс беше по-склонен да го види редом с баща си срещу гнусния заговор на Вордрозда, отколкото в лагера на противника. Двамата бяха врагове толкова отдавна, бяха надживели толкова приятели и неприятели, че враждебното им чувство беше постигнало някаква странна степен на хармония. Все пак никой не би дръзнал да обвини Ворхалас в симпатии към бившия регент, особено когато става въпрос за свидетелски показания. Сега двамата си размениха по едно кратко кимване и се настаниха един срещу друг — като двойка фехтовачи преди началото на оспорван двубой.
— Така — въздъхна граф Воркосиган и вдигна глава към сина си: — Сега искам да зная какво се случи там, Майлс… Доскоро получавах рапортите на капитан Илиан за обстановката, но те не даваха отговори на старите въпроси, а повдигаха нови…
— Нима агентът му спря да предава информация? — любопитно го изгледа Майлс. — Заклевам се, че нито за миг не съм пречил на неговата дейност…
— Капитан Илиан е в затвора.
— Какво?!
— Чака го съд. Обвинен е в съучастие на организирания от теб заговор.
— Но това е абсурд!
— Напротив, напълно логично. Кой ще тръгне срещу мен без предварително да премахне очите и ушите ми, стига да може?…
Граф Воркосиган одобрително кимна, сякаш да покаже, че при създадената обстановка и сам би прибягнал до такава тактика.
В очите на баща му проблеснаха весели искрици.
— Нека види как стоят нещата от другата страна на правосъдието, това няма да му навреди. Но трябва да изтъкна, че ти е доста ядосан…
— Въпросът е дали капитанът е служил на мен, или на моя министър-председател — обади се с гробовен глас Грегър. В очите му продължаваше да се таи горчивина.
— Всички, които служат на мен, служат и на вас, милорд! — отсече с категоричен тон граф Воркосиган. — Такава е системата Вор. Потоците на опита се обединяват в могъща река и тази река служи на императора. — Това беше почти ласкателство, Майлс едва сега си даде сметка колко притеснен трябва да е баща му… — Подозренията ви към Саймън Илиан са неоснователни и обидни за него. Той вярно ви служи от момента на раждането ви, а преди това е служил и на вашият дядо…
Майлс се замисли за линията на поведение, към която трябва да се придържа. Защото създаването на Дендарийската флота съдържа в себе си и някои доста странни моменти… Приготви се за обяснения, механично потърси отправната точка на своите патила. На практика те започнаха на една стена, намираща се на по-малко от 100 километра от столицата Ворбар Султана. Реши обаче да започне от срещата с Ард Мейхю на Колонията Бета. Поколеба се, напълни дробовете си с въздух, после започна да говори и за срещата си с Баз Джесек. Честно и обективно, без да спестява нищо. При споменаването на това име баща му се намръщи. Продължи нататък — блокадата, абордажите, битките… Описа ги ентусиазирано, в един момент изпита увереността, че всичко е било оправдано… После със смайване установи, че неволно разпределя ролите между присъстващите: императорът е Озеранската флота, Хенри Ворволк е капитан Тънг, баща му — генералния щаб на пелианците. Стигна до смъртта на Ботари, лицето на баща му видимо потъмня.
9
Авторова грешка: в „Бараяр“ се казва, че е загинал в битка по време на Вордарианското претендентство. Бел.Mandor.