— Е, добре — въздъхна след една ужасно дълга секунда той. — Освободил се е от тежко бреме. Дано душата му намери покой…
Майлс хвърли кос поглед към императора, после предаде обвиненията на жената от Ескобар срещу принц Серж в доста редактиран вид… Разбра, че постъпва правилно от благодарния поглед, който му хвърли граф Воркосиган. Някои истини са прекалено болезнени по отношение на хората, които засягат, а той нямаше никакво желание да става свидетел на чувства като онези, които бяха развълнували Елена Ботари…
Когато най-сетне стигна до описанието на начина, по който беше пробил блокадата, устните на Грегър се разтегнаха в усмивка на възхищение, а очите на граф Воркосиган заблестяха от гордост. Описа пристигането на Иван и заключенията, които си беше направил от този факт. Това му напомни за хода на времето и ръката му неволно се протегна към манерката на колана.
— Какво е това? — с тревога го погледна баща му.
— Лекарство срещу стомашни киселини. Искаш ли да го опиташ?
— Благодаря — кимна граф Воркосиган и пое манерката. — Не се обиждай, но наистина ще го опитам… — Отпи една глътка с каменно изражение на лицето. Дори Майлс не разбра дали е сериозен или не…
После накратко разказа за съображенията, принудили го да се върне тайно и да изненада Вордразда и Хесман. Иван потвърди всичко, на което беше станал свидетел, включително лъжите на Хесман. Грегър изглеждаше доста разтревожен от факта, че новите му приятели са се оказали толкова вероломни. Събуди се, Грегър!, подкани го мислено Майлс. Ти най-малко от всички имаш право на розови илюзии. Не, наистина не бих искал да съм на твое място…
Когато Майлс приключи с патилата си, Грегър мрачно въздъхна и се облегна назад. Седнал на обикновен дървен стол вдясно от него, граф Воркосиган отправи замислен поглед към сина си.
— Добре — промърмори Грегър. — Но защо си събрал тази армада? Какво си искал да постигнеш? Може би наистина да станеш император? Ако не на Бараяр, то на някоя друга планета…
— Господарю — понижи глас Майлс. — Помниш ли зимните ни игри в императорския дворец? Искал ли съм някога да играя нещо друго, освен верният Ворталия? Нима не ме познаваш? Наемниците на Дендарии се появиха единствено благодарение на случайността. Не съм планирал предварително изграждането на собствена армия — тя просто се роди сред отчаяните ми опити да изляза от безизходицата. Единственото ми желание е да служа на Бараяр — така, както е служил баща ми. Да… — впи поглед в очите на баща си, обзет от желанието да бъде искрен докрай: — …да превърна живота си в нещо достойно и да го положа в краката му… — Почервеня, сви рамене и смутено добави: — Пак се изложих!…
— Кал, момче. — Гласът на граф Воркосиган беше дрезгав, но ясен. — Кал и нищо повече… Всички сме направени от кал, никой не заслужава такава огромна саможертва…
За миг Майлс забрави предстоящия процес, затвори очи и скри дълбоко в душата си чувствата, които го вълнуваха в момента. Някога, в далечното и непредвидимо бъдеще, може би ще има възможност да ги извади наяве и спокойно да им се наслади. Самият Грегър, който никога не бе имал баща, смутено преглътна и отмести очи, сякаш засрамен… Граф Ворхалас гледаше в пода и имаше вид на човек, попаднал случайно на интимна сцена между непознати…
Дясната ръка на Грегър се раздвижи и колебливо докосна рамото на най-верния си закрилник.
— Аз съм слуга на Бараяр — въздъхна той. — Правосъдието е мой дълг. Никога не съм искал да бъда несправедлив…
— Подвели са те, момче — прошушна в ухото му граф Воркосиган. — Това вече няма значение, но трябва да си извлечеш съответните поуки…
Грегър въздъхна и отправи поглед към Майлс.
— Като деца играехме на карти и ти винаги печелеше… Знаеш защо, нали? Защото използваше моята колебливост…
Майлс коленичи, сведе глава и разпери ръце:
— Да бъде волята ти, господарю…
Грегър поклати глава:
— Дано винаги ме предават като теб… — Обходи с поглед присъстващите и повиши глас: — Е, господа? Убедени ли сте в несъстоятелността на обвиненията, повдигнати от Вордрозда? Сигурни ли сте, че този човек пред вас не е възнамерявал да узурпира имперската власт чрез коварство и измама? Ще изразите ли подобно убеждение пред съда?
— Абсолютно, Ваше величество! — ентусиазирано отвърна Хенри Ворволк. Майлс беше убеден, че курсантът във Военната академия се влюби в него още по време на разказа му за приключенията на Дендарийската флота.
Граф Ворхалас остана сдържан и замислен.
— Обвинението за узурпиране на властта наистина е несъстоятелно — кимна той. — И за мен ще бъде чест да помоля Съвета за отхвърлянето му. Но има и друго… Лорд Воркосиган доброволно призна, че е нарушил Закона Ворлупулус и това наистина е така. А това също се третира като държавна измяна.