— Ти си толкова император, колкото и Дорка. Можеш да постъпиш както пожелаеш…
Очите на Грегър се върнаха върху лицето на Майлс и дълго време останаха там.
— Ти не си бил в състояние да пробиеш блокадата с военни средства и си прибягнал до други, нали така?
— Да, сър.
— А аз не мога да променям законите на Дорка — бавно промълви Грегър и граф Воркосиган пусна една открита въздишка на облекчение: — Те спасиха Бараяр…
Императорът потъна в мълчание. Майлс прекрасно знаеше какво изпитва в момента младия Грегър, но въпреки това изчака докрай. Когато напрежението стана непоносимо, а лицето на Грегър заприлича на ученик, който не е в състояние да промълви нито дума на важен изпит, той най-сетне подхвърли:
— Дендарийска наемническа армия на Негово Величество императора…
— Какво?
— Защо не? — усмихна се Майлс и протегна ръце с дланите нагоре. — С удоволствие ще ти ги отстъпя, а ти ще ги обявиш за имперско подразделение. Историята познава подобни случаи…
— Но тогава е ставало въпрос за кавалерия — поклати глава граф Воркосиган. Въпреки уточнението, на лицето му се изписа неприкрито облекчение.
— Каквото и да бъде решението на Негово Величество, то ще бъде една юридическа фикция, тъй като наемниците се намират прекалено далеч — Майлс не пропусна да отправи един извинителен поклон по посока на Грегър. — Но може да уреди нещата така, че да има максимална полза…
— За каква максимална полза говориш? — сухо попита граф Ворхалас.
— Надявам се, че изразяваш само личното си мнение — вметна граф Воркосиган.
— Всъщност, да… Страхувам се, че повечето от наемниците няма да приемат спокойно включването си в имперската армия на Бараяр. Но защо да не ги прикрепим към отдела на капитан Илиан? В такъв случай статутът им остава непроменен и те ще действат под прикритие… Нека той им измисли полезна работа. Един „свободен“ наемнически флот под тайното командване на Бараярската служба за сигурност…
Грегър изведнъж се отърси от напрежението.
— Идеята е интересна… — подхвърли той.
Зъбите на граф Воркосиган за момент просветнаха в усмивка:
— Саймън ще бъде много доволен…
— Наистина ли? — погледна го със съмнение Грегър.
— Имате личните ми гаранции — поклони се от седнало положение граф Воркосиган.
Ворхалас изсумтя и спря поглед върху лицето на Майлс:
— Знаеш ли че си прекалено умен, за да бъдеш щастлив, момче?
— Зная, сър — отвърна замаяно Майлс, все още несвикнал с мисълта, че се освобождава от бремето на 3000 и Бог знае още колко човешки съдби, плюс тонове военно оборудване… Успя! Последното късче от мозайката легна на мястото си!
— …само не смей да ме правиш на глупак! — довърши някаква своя мисъл Ворхалас, после се извърна към граф Воркосиган: — Това е само част от отговора на въпроса ми, Арал…
Граф Воркосиган разглеждаше ноктите си със светнали очи.
— Прав си — въздъхна той. — Не бива да го оставим да си разиграва коня… Сърцето ми се свива при представата какви още неприятности може да ни създаде… Без съмнение трябва да го предадем в ръцете на някоя надеждна институция, където ще бъде принуден да работи денонощно, под непрекъснат контрол… — Замълча за миг, после подхвърли: — Бих предложил Имперската военна академия…
Майлс зяпна от изненада, в очите му блесна безумна надежда. Всичките му досегашни усилия бяха насочени към едно — да се измъкне от клещите на Закона Ворлупулус. Не смееше дори да помисли за живота след това, да не говорим за такава блестяща награда…
— При положение, че това не е унизително за вас, адмирал Нейсмит — наведе се към него баща му с иронична усмивка на уста. — Така и не успях да те поздравя за повишението в чин…
— Всичко беше измама, сър — почервеня Майлс. — И вие отлично го знаете…
— Всичко?
— Е, да речем почти всичко…
— О, започваш да ставаш тайнствен дори с мен… Но вече познаваш вкуса на командването, ще можеш ли да се върнеш отново към подчинението? Разжалването понякога е доста неприятна работа… — Устните му се свиха в иронична усмивка.
— Вие сте бил разжалван след Комар, сър…
— Да, в капитан с пречупен гръбнак…
— Вече имам бионически стомах, който може да мели всичко — подсмихна се Майлс. — Вярвам, че ще се справя…
— За каква длъжност според теб може да бъде обучаван? — вдигна скептично вежди граф Ворхалас.
— От него ще излезе чудесен тактически офицер — отвърна Воркосиган. — Разбира се, ако преди това не бъде удушен от висшестоящите офицери поради прекалена инициативност… Но някой ден ще стане добър щабен офицер, в това няма никакво съмнение…