— Добре де, но къде са майките им? — попита с напрегнат шепот Елена.
Спогледаха се, в библиотеката се възцари дълбока тишина. След известно време Майлс тръсна глава:
— В нашата армия никога не са служили жени, с изключение на ограничено количество медицински кадри… — започна той.
Дългите пръсти се впиха в рамото му и го накараха да млъкне.
— Виж датите!
Той мълчаливо се подчини.
— Майлс! — прошепна напрегнато тя.
— Да, виждам — кимна той и спря бягащата холографска информация. — Пеленаче от женски пол не е изпратено в дома за сираци, а е предадено за отглеждане на адмирал Арал Воркосиган.
— Датата, Майлс! Това е МОЯТА рождена дата!
— Виждам — промърмори той и откопчи пръстите й от рамото си. — Не ми троши ключицата, може и да ми потрябва…
— Възможно ли е това да съм аз? — попита възбудено тя, на лицето й се изписаха надежда и смайване.
— Сама виждаш, че това са цифри и нищо повече — предпазливо отвърна той. — Има много начини за абсолютно достоверна идентификация. Пръстови и ретинални отпечатъци, кръвна група, очертания на стъпалото… Я стъпи тук!
Елена свали обувката и чорапа от десния си крак, Майлс й помогна да го постави над холовидния екран. С усилие на волята спря ръката си, понечила да се плъзне по невероятно гладката кадифена кожа на бедрото й. Кожа по-нежна от листенцата на пролетно цвете… Прехапа устни. Болка! Само болката беше в състояние да го отклони от божественото видение! Проклети панталони, изведнъж ми отесняха, въздъхна в себе си той. Надяваше се Елена да не забележи този факт.
Помогна му настройката на оптическия лазер, която трябваше да бъде направена изключително прецизно. Тънък червен лъч обходи стъпалото на Елена за част от секундата, после Майлс превключи на сравнителната програма.
— Господи, Елена! — възкликна той. — Елиминирайки промените на формата, които се дължат на растежа, тестът недвусмислено доказва, че това си ти! — Душата му се изпълни с гордост. Не успя да стане боец, но кой знае… може пък да се окаже, че професията на детектив е негово призвание!…
— Какво означава това? — попита Елена и той се парализира под блестящия поглед на черните й очи. — Нима ще се окаже, че съм някакъв изкуствен ембрион, че не съм човек? — Бистри сълзи проблеснаха под клепачите й: — Нима ще се окаже, че нямам майка и баща и никога не съм ги имала?
Триумфът от успешната идентификация бързо го напусна. Господи! Май отново направи гаф! Неизвестната и тайнствена майка ще се превърне в кошмар на живота й, при това благодарение на собствената му глупост! Не, не е така!… Не неговата глупост е виновна, а нейното развинтено въображение…
— Това е далеч от истината! — тръсна глава Майлс. — Не искам да те обидя, но от цял километър личи, че си дъщеря на Ботари! Което означава, че майка ти не е умряла тук, а е била убита на Ескобар… — Направи кратка, но драматична пауза, после обяви: — И което означава още едно — ти си моята отдавна изгубена сестра!
— Какво? — смаяно го погледна Елена.
— Вярно е — кимна той. — Шансът да сме излезли от един и същ вътрешноутробен стимулатор е точно 1/17… — Усмихна се и с престорено оживление се завъртя около парализираното от ужас момиче. — Ето я моята близначка с шанс 1/17… Това къде беше, май в пето действие, нали? Внимавай, в следващото действие ти предстои да се омъжиш за принца!
Тя се засмя през сълзи, в същия миг откъм вратата долетя дискретно почукване, последвано от нарочно високия глас на ефрейтора:
— Добър вечер, сър!
— Обувката и чорапът! — изсъска напрегнато Елена. Майлс й ги подхвърли, изключи компютърната система и я запечата с едно плавно помахване на дланта. После се метна на близкия диван, прегърна Елена през кръста и я привлече към себе си. Тя се изкиска и понечи да го отблъсне, тъй като още не беше успяла да се обуе. Върху бузата й блестеше неизсъхнала сълзичка…
Той разроши гъстата й коса, лицето му се приближи към нейното.
— Трябва да го изиграем професионално — прошепна. — Капитан Куделка съвсем не е глупак… — Усмивката му бавно се стопи, колебанието — също. После усети вкуса на устните й — меки и влудяващо чувствени.
Лампите щракнаха, той отскочи настрана и за миг забрави как да изкара въздуха от гърдите си.
На прага стояха капитан Куделка, сержант Ботари и САМИЯТ лорд Воркосиган!
Капитан Куделка изглеждаше леко възбуден, ъгълчетата на устата му бяха иронично повдигнати. Хвърли кос поглед към останалите двама и дискретно го отмести встрани. Грубото лице на сержанта беше безизразно както винаги, единствен графът показа явни признаци на раздразнение.