— Слушам, сър! — отново отдаде чест Иван, очевидно успокоен.
— И престани да ми отдаваш чест — добави малко по-остро граф Воркосиган. — Още не си станал офицер! — Очите му пробягаха по новичката униформа на Иван: — Всъщност…
— Да, сър… Не, сър… — Иван понечи да вдигне ръка, осъзна се и побърза да изчезне. Устните на граф Воркосиган иронично се свиха.
Никога не съм мислил, че мога да изпитвам благодарност към Иван, рече си Майлс и вдигна глава:
— Какво искахте да ми кажете, сър?
В продължение на няколко секунди графът се концентрираше, очевидно разсеян от неочакваното присъствие на племенника си в тази стая.
— Защо плачеше Елена, сине? — попита меко той. — Надявам се, че не си я обидил, нали?
— Не, сър. Зная, че отстрани така ви се е сторило, но наистина не съм я обидил. Мога да ви дам думата си, ако желаете…
— Не е необходимо — поклати глава граф Воркосиган и придърпа един стол. — Надявам се, че не подражаваш на тоя идиот Иван… Сексуалната философия на майка ти има своето място, но… но само на колонията Бета. Един ден може би ще е валидна и тук, но искам дебело да подчертая, че Елена Ботари не е подходящ обект за експерименти!
— Защо да не е? — внезапно попита Майлс и веждата на графа леко се повдигна. — Искам да кажа — защо трябва да бъде ограничавана? — побърза да поясни Майлс. — Умна е, красива е, може да ме прекърши на две… Защо да не получи едно по-добро образование, например? Сержантът не възнамерява да я праща в университет, мисли само как да спести повече пари за зестрата й. Не я пуска да ходи никъде, не е мръдвала оттук… А доколкото я познавам смея да твърдя, че малко пътуване ще й се отрази много добре… — Замълча, останал без дъх.
Граф Воркосиган навлажни устните си, ръката му замислено пробяга по ръба на облегалката.
— Всичко, което каза, е вярно — въздъхна той. — Но едва ли можеш да си представиш какво означава тя за сержанта… Тя е нещо като символ на живота му, на всичко, за което е мечтал… Не зная как да се изразя… Тя е единственото нещо, което го крепи… А аз му дължа поне това — да го крепя, нали?…
— Да, думите ви са справедливи — кимна нетърпеливо Майлс. — Но вие се чувствате задължен единствено към него, а не и към нея!
Граф Воркосиган изглеждаше разтревожен.
— Аз му дължа живота си, Майлс — поклати глава той. — Майка ти също… Погледнато в по-широк смисъл, всичко, което съм направил за Бараяр през последните осемнадесет години, се дължи на него… В допълнение ще кажа, че му дължа и твоя живот, при това на два пъти… Дължа му всичко. Какво повече може да каже човек? Никога не бих могъл да му се издължа… — Помълча за миг, после добави: — Не е излишно да ти напомня, че точно сега никак не ми се ще да се изправям пред скандали в собствения си дом… Имам врагове, които само това чакат, не бива собствения ми син да им дава повод…
Какво, по дяволите, става тези дни в правителството, запита се Майлс. Май никой не е склонен да го сподели с мен! Лорд Майлс Нейсмит Воркосиган! Занятие: риск за сигурността. Хоби: падане от стени, смъртно разочарование за старци, разплакване на млади момичета… Страшно много му се прииска да изясни отношенията си с Елена. Но за това имаше само един начин — да открие проклетия гроб и да прекрати кошмарите й. Доколкото можеше да прецени обаче, този гроб вероятно щеше да се окаже някъде на Ескобар, сред шест или седем хиляди подобни гробове, останали след неуспялата агресия…
Планът се роди в главата му в кратката секунда, която разделяше разтварянето на устата му от първата дума. В резултат забрави какво възнамеряваше да каже и си остана с раззината уста. Граф Воркосиган вдигна вежди в любезно очакване и Майлс неочаквано изтърси:
— Има ли някакви новини от баба Найсмит?
— Странно, че се сещаш за нея — присви очи граф Воркосиган. — През последните няколко дни майка ти само за нея говори…
— При създалите се обстоятелства това е напълно логично. Макар че баба е здрава като камък, а бетианците живеят най-малко до сто и двайсет години… При това считат, че това дълголетие е част от гражданските им права.
Бабата на Майлс се намираше на три седмици път от Бараяр при директен полет, плюс седем междинни топлинни ускорения. Сигурно можеше да се намери някой търговски кораб, който спира и на Ескобар… Време е за една малка екскурзия, момче, рече си Майлс. И за едно също така малко разследване… Може да се осъществи незабележимо, дори в присъствието на Ботари. Какво по-естествено от поклонението пред гробовете на имперските бойци, особено за младеж, който се интересува от военната история на родината си?