Наблизо стояха четирима бетианци и спореха с тихи, но възбудени гласове. Майлс се извърна и погледна лицето на този, който говореше в момента. Елена се опита да възобнови разговора за фантазиите му, но той вдигна ръка и й направи знак да мълчи. Тя се подчини и любопитно го загледа.
— По дяволите — троснато промърмори едър мъж в зелен саронг. — Не ме интересува как ще го направиш, но този лунатик трябва да се махне от кораба ми!
Жената в униформа на бетианската полиция поклати глава:
— Виж какво, Калун! Защо да рискувам живота на хората си за кораб, който практически ще иде на боклука? В случая не става въпрос за освобождаване на заложници, или за друго от тоя сорт…
— Аз имам там екип демонтажници, който получава тройна надница за извънредна работа! Той е горе вече три дни — все ще му се наложи да дремне, да пусне една вода или нещо друго! — възрази цивилният.
— Ако наистина е луд, както твърдиш, в никакъв случай не трябва да бързаме. Една прибързана стъпка и корабът ще хвръкне във въздуха! Трябва да изчакаме. — Жената с полицейските дрехи се извърна към мъж в сиво-черната униформа на една от големите компании за търговски космически полети. Посребрените бакенбарди бяха в тон с трите сребърни кръга на неврологичната имплантация, които покриваха челото му. — Опитайте с убеждения. Ти го познаваш, членува във вашия профсъюз. Не би ли могъл да го обработиш?
— Не — поклати глава пилотът. — Не се опитвай да ми прехвърлиш топката. Той категорично отказа да разговаря с мен.
— Тази година си член на Борда, все някак ще можеш да му повлияеш… Защо не го заплашиш с отнемане на пилотския лиценз?
— Макар все още да е член на Братството, Ард Мейхю вече втора година не плаща вноските си и лицензът му виси на косъм. Честно казано, този инцидент ще бъде капката, която ще прелее и според мен правата му ще бъдат отнети… Но работата е там, че този кораб… — главата му кимна към едрия мъж със саронга, — че този кораб е последния от серията РГ и предстои да бъде бракуван. И той автоматически престава да бъде пилот. Медицинската комисия отхвърли молбата му за нова имплантация. Дори да имаше пари за таксата, пак нямаше да лети. А аз прекрасно зная, че ги няма, тъй като миналата седмица ми поиска назаем. Дали за таксата, или за помията, с която се налива — това вече е друг въпрос…
— А ти даде ли му? — обади се жената, облечена в синята униформа на летищната администрация.
— Дадох му — въздъхна пилотът. — Предупредих го, че е за последен път… — Погледна навъсено върховете на обувките си, после възбудено вдигна глава: — Вижте какво! Предпочитам да го видя как се самовзривява като истински мъж, вместо да линее без право да лети! Зная какво е да си лишен от единственото нещо на света, което умееш! — Стисна устни и предизвикателно вирна брадичка към жената от администрацията.
— Всички пилоти са откачени! — промърмори полицайката. — Така става, когато ти ровят из мозъка…
Майлс безсрамно подслушваше, на лицето му се изписа силна възбуда. Човекът, за когото ставаше въпрос, очевидно беше техен добър познат, подхванал една обречена игра. Пилот на кораб с топлинно ускорение, в главата на когото е имплантиран един от онези стари биопревключватели, които на Бараяр отдавна са забранени. Барикадирал се е на кораба си и пречи на демонтажниците да започнат работа. Как ли го прави, запита се Майлс.
— Знаеш ли какво ще стане с нас, ако изпълни заплахата си? — попита полетната администраторка. — В продължение на седмици коридорите за излитане ще бъдат задръстени от отломки, а това означава пълна блокада на полетите по вътрешна орбита! Ще се наложи закриване на летището и основно почистване. Само не си въобразявайте, че с това ще се захване моя отдел! Ще направя всичко възможно, ако се наложи ще стигна до съд, но сметката ще бъде платена от вашата компания!
Шефът на демонтажниците видимо пребледня, после започна да почервенява.
— Не забравяй, че именно твоят отдел издаде разрешителното на тоя откачен! — изръмжа гневно той. — Иначе едва ли щеше да се добере до кораба ми!
— Каза, че има да си прибира лични вещи — защити се администраторката. — Откъде да знаем, че е намислил подобни неща?
Майлс направи опит да си представи самотния мъж там горе, изоставен от всички, последния оцелял от една продължителна обсада… Ръката му несъзнателно се сви в юмрук, в главата му се появи разказа за прадядо му — великият генерал граф Селиг Воркосиган, успял да разкъса обсадата на имението Воркосиган с шепа предани мъже и гениална стратегия.