— Да — уморено кимна онзи. — Предполагам, че тези наемници очакват заплатите си…
— А стоката очаква проверка за евентуални повреди по време на транспортирането — иронично подхвърли Майлс и кимна към големите сандъци.
— Ковчежник, погрижи се за него — нареди капитанът и се плъзна към лейтенанта: — Добре, Гамад, дай да видим великата ти стратегия…
Очите на Баз се замъглиха.
— Извинете, милорд, но май трябва да ида с тях — промърмори той.
— И аз ще дойда — обади се Мейхю и щракна със зъби като гладна акула.
— Вървете — разреши Майлс и се обърна към ковчежника, който пъхна някаква дискета в настолния компютър.
— Така… — проточи той. — Господин Нейсмит, нали? Бихте ли ми показали вашето копие от договора, моля?
— С майор Даум сключихме устно споразумение — намръщи се Майлс. — Четиридесет хиляди бетиански долара след доставката на стоката на Фелиция. А доколкото ми е известно, тази рафинерия е част от територията на Фелиция, нали?
— Устно споразумение?! — смаяно го изгледа ковчежникът. — Устното споразумение не е договор!
— Напротив, то е най-обвързващия договор! — изправи гръб Майлс. — Душата на човек е в дъха му, следователно и в гласа. Дадената дума трябва да се спазва!
— Мистиката няма място в…
— Това не е мистика, а общопризната юридическа клауза! — прекъсна го Майлс, а мислено добави: „но само на Бараяр…“
— За пръв път чувам подобно нещо!
— Но майор Даум го знаеше отлично.
— Майор Даум работеше в разузнаването, имаше големи познания за законите на Галактиката. Докато аз съм само един счетово…
— Отказвате да спазите дадената дума на мъртвия си другар?! — извика преднамерено високо Майлс. — Но вие не сте наемник, а офицер на редовна служба!
— Нямам представа какви ги дрънкате! — упорито поклати глава ковчежникът. — Ако стоката е в ред, ще си получите парите и толкоз!
— Добре — промърмори с облекчение Майлс. — Дайте да ги видим.
Прецени, че може да си позволи това, тъй като ковчежникът не беше Вор, пък и едва ли притежаваше някаква друга благородническа титла.
Онзи кимна на асистента си, човекът се наведе над кодираните ключалки. Майлс затаи дъх в очакване да види първия огромен куп пари в живота си. Капаците отскочиха, под тях се разкриха пачки хартия в бледи цветове, акуратно подредени на високи купчини. В помещението се възцари продължително мълчание.
Майлс свали ранения си крак от масата и се наведе над по-близкия сандък. Взе една пачка и внимателно я подхвърли върху дланта си. Тя съдържаше стотина еднакви банкноти, изписани със странни букви, цифри и картинки. Хартията беше дебела и плъзгава.
— Какво е това? — попита най-сетне той.
— Как какво? — вдигна вежди ковчежникът. — Книжни пари. Повечето планети използват книжни пари при своите разплащания…
— Знам това. Питам каква е валутата?
— Фелициански милифениги.
— Милифениги значи… — проточи Майлс. Звучеше му като някакво заклинание. — Каква е стойността им в истински пари? Бетиански долари, или бараярски имперски знаци…
— Че кой използва бараярски имперски знаци? — учудено промърмори помощникът на ковчежника.
— Според международните годишни разчети 150 милифенига се равняват на един бетиански долар — прокашля се ковчежникът.
— Това обаче е курсът преди близо година — засече го Майлс. — Какъв е той в момента?
Ковчежникът предпочете да потърси нещо интересно в панорамата извън остъклените стени на залата.
— Озеранската блокада не ни позволи да се запознаем с текущия курс — промърмори той.
— Така ли? Кажете тогава последния курс, който ви е известен.
Ковчежникът отново се прокашля, гласът му странно изтъня.
— Разбирате, че заради блокадата ние получаваме информация единствено посредством пелианците…
— Курсът, моля!
— Не го знаем…
— Последният курс! — изсъска заплашително Майлс.
— Наистина не го знаем, сър! — уплашено подскочи ковчежникът. — Последната ни информация гласеше, че фелицианската валута вървеше… хм… — Гласът му бързо затихна: — …Всъщност беше свалена от борсовите котировки…
Майлс попипа дръжката на кинжала, после придаде на гласа си особена, стържеща заплашителност:
— Какво е в такъв случай покритието на тези… МИЛИФЕНИГИ?…
— Те са гарантирани от правителството на Фелиция! — гордо вдигна глава ковчежникът.
— Същото, което губи войната, нали?
Ковчежникът смутолеви нещо.