— Вие губите тази война, не мислите ли?
— Загубата на далечните орбитални станции е временно явление — поясни фелицианецът с отчаяние в гласа. — Но въздушното пространство на планетата се намира под пълния ни контрол…
— Милифениги — изръмжа Майлс. — Милифениги… — Очите му се заковаха в прежълтялото лице на ковчежника: — Аз обаче искам бетиански долари!
— Нямаме бетиански долари! — изправи снага ковчежникът и в очите му проблесна гордост. — Всичко до последния цент, заедно с последните ни запаси валута на други галактики, отиде за стоката на майор Даум…
— За чието докарване рискувах живота си…
— За чието докарване той даде живота си!
Майлс въздъхна и разбра, че няма да надделее в този спор. Каквито и пози да заема, каквото и да говори, той не би могъл да измъкне бетиански долари от правителство, което ги няма.
— Милифениги… — отново промърмори той.
— Трябва да вървя — надигна се ковчежникът. — Чакат ме за огледа на стоката.
— Вървете — уморено махна с ръка Майлс.
Ковчежникът и помощника му изчезнаха, оставяйки го сам с двата сандъка пари в красивата заседателна зала. Съдейки по небрежността му — той не поиска охрана, нито пък разписка — с два сандъка пари без никаква стойност…
Струпа част от пачките на купчина върху масата и положи глава до нея. Мислено изчисли площта, която биха заели тези банкноти и стигна до заключението, че спокойно ще може да тапицира с тях не само стените и тавана на стаята си, но и още доста от помещенията на замъка Воркосиган. Ако майка му не възрази, разбира се…
Реши да провери дали горят и щракна запалката си под една от банкнотите. Възнамеряваше да я остави до опари пръстите му — просто за да види дали болката ще може да се сравни с това, което ставаше в стомаха му… Но пушека включи противопожарната система на помещението, вратите автоматически се заключиха, задрънча оглушителна алармена инсталация. От стената се спусна червеният, иронично изплезен език на химически пожарогасител. Пожарът е най-голямата опасност за орбиталните станции. Той прецени, че следващата мярка положително ще бъде укротяване на пламъците чрез изтегляне на въздуха от помещението и побърза да угаси банкнотата в ръката си. После стана и потърси откъде да изключи пронизителното дрънчене на алармата.
Хрумна му, че новата финансова придобивка става за друга игра и започна да строи просторна крепост с отбранителни кули в средата на масата. Пачките обаче се оказаха доста тежки и входният портал се срути. Може би ще успее да проникне на някой пелиански търговски кораб като умствено ограничен мутант… Елена ще бъде медицинската му сестра, а Ботари — пазач… Все едно, че богати роднини са го пратили да се лекува на някоя далечна планета, или в дар на някой зоопарк… По време на митническата проверка ще си събуе ботушите и ще започне да смуче пръстите на краката си или нещо подобно… Не, не става. Къде ще остави Мейхю и Джесек? Ами Ели Куин? Дължи да й върне лицето, независимо дали му се е клела във вярност, или не. Най-лошото е, че тук не може да разчита на кредит. Дълбоко в душата му се таеше подозрението, че обменният курс между фелицианската и пелианската валута съвсем няма да е в негова полза…
Вратата просъска и започна да се отваря. Майлс бързо събори крепостта си, превръщайки я в обикновена купчина парични знаци. Изправи гръб и важно кимна на наемника, който почтително му козируваше от прага.
— Моля за извинение, сър — усмихна се онзи. — Чух, че нашите заплати са пристигнали…
Устните на Майлс започнаха да се разтягат във възторжена усмивка и той побърза да я постави под контрол.
— Както виждаш…
Господи, нима някой може да каже какъв е обменният курс на милифенигите, замаяно се запита той. Кой може да оспори цифрата, която сам ще определи? Никой, поне докато наемниците се намират в открития космос, на милиони километри от най-близкото обменно бюро… Разбира се, в момента, в който открият истинската стойност на тези хартийки, ще го разкъсат на парчета… Като онази картина от историята, изобразяваща разчленяването на император Юри Лудия…
При вида на купчината от устата на наемника се изтръгна едно почтително „о“.
— Не трябва ли да поставите охрана, сър?
— Добра идея, стажант Ноут — похвали го Майлс. — Ще те помоля да донесеш някой палет на въздушна възглавница и да поставиш заплатите върху… хм… на обичайното им място. Подбери двама души на които имаш доверие и започвайте денонощно дежурство.
— Аз ли, сър? — разшириха се очите на наемника. — Нима ще ми окажете подобно доверие?
Какво ще направиш, попита го мислено Майлс. Ще откраднеш сандъците и ще идеш да си купиш самун хляб?