— Разбира се — отговори на глас той. — Нима мислиш, че нямам впечатления от службата ти през последните седмици? — Мислено се помоли да не е сбъркал името на наемника.
— Слушам, сър! Веднага, сър! — Наемникът още веднъж отдаде чест и затанцува към изхода. Сякаш имаше гумени топчета на обувките си.
Майлс зарови лице в купчината милифениги и се разкикоти. Спря едва когато в очите му се появиха сълзи.
Остана да наблюдава как пачките милифениги се подреждат обратно в сандъците. Наемниците скоро приключиха и ги отнесоха, а той замислено започна да се разхожда из заседателната зала. Очакваше, че Ботари скоро ще приключи с предаването на пленниците под контрола на Фелиция и ще тръгне да го търси.
Увиснал в пространството току до огромните остъклени панели, РГ-132 най-сетне беше привлякъл вниманието на хората му. Върху разбития корпус кипеше работа, той все повече започваше да прилича на недоизмазана църковна камбанария. Майлс се запита дали някога ще има куража да пътува в него без скафандър и шлем…
Мейхю и Джесек го завариха да гледа все така замислено през прозореца.
— Подредихме ги! — изръмжа инженерът и се настани до Майлс. Пламтящата гордост в очите му беше отстъпила място на свирепо задоволство.
— Хм… — промърмори Майлс и духът му бавно започна да се освобождава от затвореното състояние. — Кого сте подредили и за какво?
— Фелицианците и онова гадно кариеристче Гамад!
— Беше крайно време някой да го стори — кимна в знак на съгласие Майлс. Умът му беше зает с изчисления. Колко ли може да вземе на РГ-132, ако го предложи за вътрешнопланетни полети? Не в милифениги обаче… Или да го даде за отпадъци? Не, не би могъл да погоди подобен номер на Ард…
— Ето ги, идват!
— Хм?
Фелицианците бяха в пълен състав — капитанът, ковчежникът, висшите офицери. Плюс някакъв космически командир, който за пръв път се появяваше. От начина, по който капитанът му отстъпи да влезе пръв, Майлс стигна до заключението, че този трябва да е главният. Възрастен полковник, или млад генерал… Процесията завършваха Торн и Аусън, Гамад никъде не се виждаше.
Този път поведението на капитана беше безкрайно почтително. Застана мирно, отдаде чест и промълви:
— Дължа ви извинение, адмирал Нейсмит. Страхувам се, че оцених ситуацията не както подобава…
Майлс стисна ръката на Баз, надигна се на пръсти и напрегнато прошепна в ухото му:
— Какви си ги дрънкал пред тези хора, Баз?!
— Казах им истината — отвърна Баз, но време за подробности нямаше.
Старши офицерът пристъпи напред и протегна ръка.
— Здравейте, адмирал Нейсмит. Аз съм генерал Халифай. Имам заповед от нашето командване да защитавам тази инсталация с всички средства на свое разположение.
Стиснаха ръцете си и седнаха. Майлс побърза да заеме мястото на домакина, фелицианският генерал се настани от дясната му страна без да показва признаци на учудване или раздразнение. По-нататък по масата се разрази интересно боричкане за позиции.
— По пътя насам изгубихме втори кораб от обстрела на пелианците и аз имах незавидната задача да се огранича с половината от хората си — около 200 човека…
— Аз пък се добрах дотук с четиридесет — механично отвърна Майлс. Накъде бие този фелицианец?
— Имам и още една задача — да демонтирам цялото въоръжение на станцията и да го пратя у дома с помощта на присъстващия тук капитан Сахлин. За съжаление бойните действия се пренесоха директно на планетата.
— Ще ви бъде по-трудно — съгласи се Майлс.
— Преди пелианците да поискат галактическа помощ, двете армии поддържаха относително равновесие и ние се надявахме да постигнем мир чрез преговори. Но появата на озеранците наруши равновесието в наша вреда.
— Разбирам.
— По тези причини и ние сме принудени да търсим външна помощ — продължи генералът. — Искаме да поканим наемници от Дендарии, които трябва да прекратят блокадата на Озер и да разчистят принадлежащото ни космическо пространство от чужди кораби. А с пелианците сами ще се справим!
Май е време да позволя на Ботари да удуши тоя бъбривец Баз, рече си Майлс.
— Добра оферта, генерале — каза на глас той. — Много бих искал да я приема, но сигурно знаете, че по-голямата част от моята армада е далеч оттук…
Генералът стовари длан върху масата.
— Ще направим всичко възможно да издържим докато тя пристигне.
Майлс хвърли поглед към Торн и Аусън, после сведе очи към блестящата черна повърхност на масата. Сега едва ли е най-подходящото време да обяснявам колко дълго ще трябва да чакате, въздъхна в себе си той.