— За тази цел трябва да излезем от обсега на блокадата, но в момента всичките ми кораби с топлинно ускорение са извън строя…
— Фелиция разполага с три търговски кораба, които могат да извършат топлинен скок, без да броим онези, които останаха от другата страна на блокадата — успокои го генералът. — Един от тях е изключително бърз и ако го включите в своята армада, без съмнение ще се справите.
Майлс се готвеше да го отреже без повече церемонии когато изведнъж му светна. Ето го пътя за спасението! Поднасят ти го на тепсия! Ще се натоварят на предлагания кораб, ще накарат Торн и Аусън да извършат топлинния скок, а после ще помахат за сбогом на Тау Верде и неплатежоспособните й обитатели. Беше рисковано, но по-добро предложение едва ли щеше да има.
— Предложението ви е интересно, генерале — усмихна се той, правейки опит да прикрие обзелата го възбуда. — А колко възнамерявате да платите за тази операция? Наемниците на Дендарии работят за изключително високи заплати…
— Упълномощен съм да приема всичките ви условия — тежко отвърна генерал Халифай. — Ако са в разумни рамки, разбира се.
— Ще ви го кажа направо, генерале — не изпитваме никакво желание да притежаваме тонове от вашите… хм… милифениги… След като майор Даум не е имал пълномощия да наема външна помощ, едва ли ще ги имате и вие…
— Казаха ми да приема условията ви, каквито и да са те — стегна се лицето на Халифай. — Те ще ме подкрепят!
— Искам писмен договор, подписан от някой, който по-късно наистина може да се изръси… пардон, да му се потърси отговорност. Пенсионираните генерали едва ли разполагат с достатъчно средства за подобна цел…
В очите на Халифай проблесна весело пламъче.
— Ще получите такъв човек — кимна той.
— Разплащането трябва да бъде в бетиански долари. Но съвсем наскоро разбрах, че не разполагате с такива пари.
— Ако блокадата бъде разкъсана, ние отново ще имаме достъп до чужда валута. И вие ще получите възнаграждението си.
Майлс стисна устни, за да не избухне в смях. Седеше си в тази зала и преговаряше за наемане на въображаемата си флота, при това с човек, който разполага с точно толкова въображаем бюджет. Е, в тези условия цената е без значение.
Генералът протегна ръка:
— Давам ви своята дума, адмирал Нейсмит! Мога ли да разчитам на вашата?
Веселото настроение моментално напусна Майлс, остри ножове пронизаха стомаха му.
— Моята дума?
— Доколкото съм осведомен, вие държите на думата си.
Много си осведомен, няма що…
— Моята дума, значи… Разбирам… — Никога досега не беше нарушавал думата си. В това отношение все още беше девствен, макар да наближаваше осемнадесетте. Е, все някога трябва да го стори. Въздъхна и пое протегнатата ръка.
— Ще направя каквото мога, генерал Халифай. Имате думата ми.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Трите кораба се гмурнаха и започнаха да рисуват красиви шарки. Към тях като ястреби се спуснаха още двадесетина, разделени на групи. Тройката избухна в сини, червени и жълти искри, после се разтопи като вълшебна дъга.
Майлс се облегна назад в удобното кресло на тактическата зала на „Триумф“ и разтърка зачервените си очи.
— И тази идея отпада — изпусна дълга въздишка той. Като не ставам за боец, може би трябва да се пробвам в производството на фойерверки, рече си.
Елена пристъпи към него, хрупайки някакво блокче за подхранване.
— Изглеждаха прекрасни. Какво беше това?
— Току-що открих двадесет и третия начин да ни ликвидират в рамките на седмицата — вдигна показалец той. — А ти имаше удоволствието да го видиш…
Елена хвърли поглед към баща си, който дремеше на един антигравитационен диван.
— Къде са другите?
— Спят. Лично аз съм много доволен от това, тъй като едва ли ми трябва публика… Ако ме видят как усвоявам първите уроци по тактика, сигурно ще започнат да изпитват съмнения в моя гений…
Тя замислено го погледна:
— Майлс… Сериозно ли мислиш за разбиване на блокадата?
Той погледна през страничните екрани, които показваха все една и съща отегчителна картина — задната част на рафинерията, към която беше прикачен кораба след контраатаката срещу пелианците. „Триумф“ вече официално беше неговия флагмански кораб и той с известна доза облекчение отстъпи луксозния апартамент на станцията на новопристигналите фелициански офицери. Тук, в спартанската, но удобна обстановка на кораба на Тънг, той се чувстваше далеч по-добре.
— Не зная — поклати глава той. — Вече втора седмица чакаме да се появи обещаният от фелицианците бърз кораб, но него все го няма… В крайна сметка наистина ще се наложи да пробиваме блокадата… — Видял разтревоженото й изражение, той побърза да я успокои: — А междувременно се занимавам с разни неща… Тази машина е много по-интересна от шахмат с компютър, или разните там ротативки…