— Като рухна още на загрявката, нали?
Очите й весело проблеснаха.
— Няма, ще ти позволя да се преструваш на инструктор…
Сержантът духна в сребристото дуло на комутатора за нервна парализа, кимна на някаква своя мисъл и подхвърли:
— Екипът ти е в най-долното чекмедже на стенния гардероб…
— Добре — предаде се Майлс и отново погледна хронометъра си. Вече е време…
Вратата на кабината безшумно се плъзна встрани и на прага застана, точна до секундата, жената от Ескобар.
— Добър ден, техник Висконти — започна жизнерадостно той, но думите заглъхнаха в гърлото му. В ръцете си жената държеше иглов имплодер, готов за стрелба.
— Никой да не мърда! — извика тя.
Излишен съвет. Поне за Майлс, който замръзна от изненада и остана с отворена уста.
— Значи това си ти! — просъска жената. Гласът й тежеше от омраза, болка и смъртна умора. — В началото не бях сигурна, но сега… Ти!
Майлс предположи, че говори на Ботари тъй като оръжието й беше насочено в гърдите на сержанта. Ръцете й потрепваха, но това слабо се отразяваше на имплодера.
Отварянето на вратата завари сержанта с плазмен лък в ръце, той лесно би могъл да го използва. Но вместо това пусна оръжието, заряза полуклекналата стойка за стрелба и бавно се облегна на стената.
Елена седеше с кръстосани крака и от тази позиция едва ли беше в състояние да скочи. Слушалките паднаха на леглото, в стаята се разнесе тъничък сигнал…
Очите на жената от Ескобар за момент прескочиха към Майлс, после отново се заковаха върху жертвата си.
— Адмирал Нейсмит, според мен е време да разберете какъв човек сте наел за свой бодигард! — просъска тя.
— Ами… Защо не ми предадете оръжието и не седнете да обсъдим въпроса на спокойствие? — протегна ръка Майлс. Контракциите в стомаха му се засилиха, ръката му — глупаво щръкнала сред стаята, започна видимо да трепери. Не така си беше представял тази среща. Жената направи зла гримаса и завъртя игловия имплодер към него, той неволно се сви. Веднага след това отново се прицели в Ботари.
— Тоя там е бивш бараярски войник — посочи го с брадичка тя. — Не се изненадвам, че го откривам като член на някаква смотана наемническа групировка. По време на бараярската агресия срещу Ескобар беше главен палач на адмирал Ворутиер. Но вие сигурно знаете това… — Очите й сякаш прегаряха кожата на Майлс, той изпита чувството, че го пронизват ножове и пропада някъде надълбоко.
— Аз… — запелтечи младежът — Аз… — Погледна към Елена, която беше напрегната като навита пружина, с разширени от изненада и ужас очи.
— Адмиралът никога не изнасилваше лично своите жертви, а просто предпочиташе да гледа. Ворутиер беше любовник на принц Серж и може би се страхуваше от ревността му. Но това не му пречеше да бъде адски изобретателен при мъченията. Принцът обичаше бременните жени, а групата на Ворутиер беше поела задължението да му ги доставя…
В съзнанието на Майлс с писък се заблъскаха стотици нежелани асоциации. Не, не… Значи това, което наричат „латентно познание“, наистина съществува? От колко време знаеше, че не бива да задава въпроси, на които не иска да научи отговорите? Върху лицето на Елена се беше запечатало изражение на недоверие и гняв. Господи, помогни ми да го запазя такова, примоли се безмълвно Майлс. Неговият станър лежеше на масичката на Ботари, отвъд евентуалната права на изстрелите им. Дали има някакъв шанс да го докопа?
— Когато попаднах в лапите им, бяха на осемнадесет години. Току-що завършила, без любим в армията. Просто изгарях от желание да защитавам дома си. Онова, което ставаше на Ескобар, не можеше да се нарече война. По-скоро беше личен ад за всеки от нас, създаден от огромната мощ на бараярците!… — Жената беше на прага на истерията, сякаш потисканият с години студен ужас на преживяното отново се пробуждаше в душата й. Майлс разбра, че трябва да направи всичко възможно да я спре…
— А този тип беше тяхното оръжие, техният фокусник и любима играчка! — Пръстът й обираше луфта на спусъка. — Бараярците отказаха да предадат на правосъдието своите военнопрестъпници, а моето правителство реши да изтъргува трагичната съдба на хиляди като мен в замяна на мирния договор… Така той остана на свобода и се превърна в кошмар на живота ми. Кошмар, който продължава вече цели двадесет години! Но наемническите армади имат свой начин да раздават правосъдие. Затова настоявам този човек да бъде арестуван, адмирал Нейсмит!
— Аз… Аз не мога да… — Майлс объркано млъкна и извърна умолителен поглед към Ботари: — Сержант?
Експлозията на думите се беше стоварила върху Ботари като силна киселина. Лицето му се сбръчка от болка, веждите му се свъсиха в усилие да разбере… Да разбере, или да си спомни? Очите му пробягаха по лицата на присъстващите, от гърдите му се откърти тежка въздишка. Такъв израз вероятно би имал човек, който се спуска в бездънната пропаст на ада, като преди това е успял да зърне и късче от рая.