Ивар Безкостния беше генерал на армията, която беше събрана единствено за отбрана. Но съседните държави, хиляди мили нагоре и надолу по Реката не бяха войнствени. Във военно отношение той нямаше какво толкова да прави, освен да държи войниците тренирани, да инспектира граничните стени и да провежда бойни учения.
Ан от много дълго време беше престанала да живее с Ивар. За голямо учудване на Дейвис, тя бе станала религиозна. Освен ако Църквата на втората възможност можеше да бъде религия в някакъв смисъл.
Мисионерите, с които беше говорил и беше слушал да проповядват, претендираха че вярват в Създателя. Но казваха, че всички земни религии грешат в твърдението си за боговдъхновени. Създателят — те избягваха думата „Бог“ — беше сътворил същество по-висше от човека малко преди великото възкресение на Земните мъртви. Това били някакъв вид ангели от плът и кръв, наречени Сътворители, чиято мисия беше да спасят останалото човечество от самото себе си и да го издигнат на едно духовно ниво, равно на това на Сътворителите. Мъжът или жената, които не бяха възкресени по този начин след неопределено време, са обречени. Той или тя ще се скитат вечно през празнотата като съзнаващи, безтелесни същества без воля.
— Етиката на последователите на Втората възможност е много извисена — беше се присмял Дейвис един ден, докато говореше с Ан. — Те не обръщат внимание на сексуалната нравственост, дотолкова, доколкото не прилагат сила или заплаха.
— Сексуалните норми бяха необходими на Земята — бе отвърнала тя, — за да защитят децата. Също така, венерическите болести и нежеланите бременности причиняваха големи страдания. Но тук няма такива болести, нито пък жените забременяват. Всъщност най-големият, най-силният елемент на сексуалния морал на Земята, беше схващането за собствеността. Жените и децата бяха собственост. Но тук няма такова нещо като собственост, никаква лична собственост с изключение на личния граал и няколко кърпи и сечива. Повечето от мъжете все още не са осъзнали това. За да бъда честна, много жени също не са, но всички вие ще се научите някой ден.
— Ти все още си една уличница — ядосано бе казал Дейвис.
— Уличница, която въобще не те желае, въпреки че ти ме желаеш. В деня, в който разбереш това, ще бъдеш една стъпка по-близо до истинската любов и до спасението.
Както винаги, със здраво стиснати зъби и ръце и с треперещо тяло, Дейвис се беше отдалечил. Но той бе неспособен да стои далече от нея. Ако не говореше с нея, никога няма да можеше да я доведе до истинското спасение.
Преди две години Фострол беше обявил че е Бог.
— Ти не трябва да търсиш повече, приятелю наш — каза той на Дейвис. — Ето, пред теб стои Спасителят. Плътското подобие с човек, което сме приели, не трябва да те заблуди. То е нужно за да те предпази, също и останалите, да бъдете заслепени от нашата слава.
Приеми ни като твой Бог и ние ще споделим божествеността си с теб.
В действителност ти вече си божествен. Това, което аз ще направя, е да ти открия как да разбереш това и как да работиш за славното осъществяване.
Фострол беше безнадежден. Неговата философия бе празни приказки. И все пак, поради някаква причина, Дейвис не можеше да не го слуша. Той не правеше това за забавление, както веднъж си бе помислил или защото може би щеше да накара Фострол да види Светлината. Вероятно това беше, защото го харесваше въпреки вбесяващите му реплики, французинът имаше нещо, a je ne sais quoi2.
Дейвис не беше виждал Ивар от месеци, когато един ден Ивар изплува на хоризонта. „Изплува“ е точната дума, викингът беше огромен кораб, войн. Зад него стоеше много по-малък мъж, нежен, ако може да се каже така. Той бе нисък и слаб, с черна коса и кафяви очи. Лицето му беше тясно с голям и извит нос. Ивар измуча на есперанто:
— Андрю Червенокосия! Все още мечтаещ да намери жената, която е родила вторият Христос? Или си се отказал от това търсене?
— Никога.
— Тогава защо седиш на задника си ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година?
— Не е вярно! — каза Дейвис възмутено. — Аз обърнах много хора в правата вяра, които бяха отхвърлили Христос! Или които никога не бяха чували за Него, които не са били в състояние на благодат!
Ивар махна с ръка, като че ли отричаше значението на това:
— Можеше да ги събереш всичките под покрива на малка хижа. Ще бъдеш ли удовлетворен от вечното си висене тук, след като знаеш, че твоя Исус е нагоре по Реката и чака да се появиш, за да може да те изпрати напред да проповядваш?
Дейвис почувства някаква клопка. Викингът се зъбеше сякаш ей-сега щеше да се нахвърли върху него.