— По-разумно е да го чакам тук — каза Дейвис. — Той ще дойде някой ден и аз ще бъда готов да Го приветствам.
— Мързел, мързел, мързел! Истината е, че ти харесва да живееш тук, където никой не се опитва да те убие или пороби. Правиш слаби усилия да проповядваш и прекарваш повечето от времето си за риба или върху жена си!
— Сега виж тук! — каза Дейвис.
— Аз съм тук и виждам. Това, което виждам, е мъж, който веднъж беше в огъня. Беше охладен и сега се страхува да понесе трудности и страдания.
— Това не е вярно!
— Укорявам те, но също укорявам и себе си. Аз също мечтаех да пътувам нагоре по Реката, докато стигна до устието й. Там очаквах да намеря съществата, които са направили този свят и които са измислили нашето възкресение. Ако те не отговореха на моите въпроси по собствено желание, щяха да направят това по принуда. Казвам това, въпреки че изглежда те са неизмеримо по-силни от мен.
— Но аз забравих мечтата си. Да използвам твоите собствени думи — беше ми добре в Сион. Но това място не е Сион.
Дейвис кимна с глава за да посочи мъжа с Ивар.
— Кой е този?
Голямата длан на Ивар изтласка дребния мъж напред.
— Името Му е Бааб. Той е пришълец. Бааб е арабин. Бил е роден в Сицилия, когато неговия народ е владеел острова. Не знам кога е живял според твоето летоброене, но това няма значение. Има интересна история, която ми напомни за това, което бях забравил. Говори, Бааб!
Ниският човек се поклони и заговори на висок глас и със силен акцент на есперанто. Въпреки че някои от думите не се употребяваха тук, Дейвис разбра значението им от контекста.
— Ще ме извините, надявам се, за това внезапно доближаване и възможна намеса. Бих предпочел да седна с вас, да пия кафе и да ви опозная преди да започна моята история. Но някои хора са варвари, или трябваше да кажа — имат различни обичаи.
— Ще минем и без това! — каза Ивар високо. — Давай с историята си!
— А, да. Преди няколко години, аз бях нагоре по Реката, далече от тук. Говорих с един човек, който знаеше най-невероятната новина. Не знам дали това е истина или не, въпреки че той не би спечелил нищо, ако ме излъже. От друга страна, някои хора лъжат само за удоволствие, тези синове на Шейтана. Но понякога, като лъжата е само за майтап…
— Искаше да ме накараш да съжалявам, че те доведох тук? — извика Ивар.
— Извинявай, началство. Човекът, за когото говоря, каза, че знае интересна история. Той беше бродил надалече, нагоре и надолу през тази Долина, но не бе срещнал нищо толкова чудновато. Изглежда, че веднъж е бил на едно място, където някаква жена, която претендирала, че е девица, заченала.
— О, боже мой — каза Дейвис. — Истина ли е това?
Бааб отвърна:
— Не знам. Не съм присъствал на събитието, а и съм скептично настроен. Но други, които са били там по това време се кълнат, че това, което каза човекът, беше чиста истина.
— Бебето! Бебето! — каза Дейвис. — Момче ли беше?
— Уви, не! Беше женско.
— Но това е невъзможно! — възкликна Дейвис.
Бааб замълча, като че ли се чудеше дали Дейвис го нарича лъжец. После се усмихна.
— Аз само ти казвам това, което мъжът и неговите другари, всъщност пет на брой, ми разказаха. Не изглежда много вероятно всички да са се наговорили да ме излъжат. Но ако те обиждам, няма да кажа нито дума повече.
— О, не! — каза Дейвис. — Не съм обиден. Напротив. Моля те, продължи.
Бааб се поклони, после каза:
— Всичко това се е случило години преди аз да дойда в тази област. Досега бебето трябва вече да е пораснало, ако е имало такова бебе. Жената може и да не е била девица, както е претендирала, и някой мъж може да е бащата. Но и това все пак е голямо чудо, тъй като всички мъже и жени бяха стерилни.
— Но бебето да е момиче? — каза Дейвис. — Това не може да бъде!
— Говорил съм с мъдри мъже и жени от късния двадесети век, според Християнското летоброене, които се наричат учени — каза Бааб. — Те ми казаха, че ако една жена успее да забременее по химичен път, детето ще бъде женско. Аз не разбрах техните приказки за „хромозоми“, но те ме увериха, че една девица може да зачене само дете от женски пол. Те също казаха, че по тяхно време това все още не се е случвало. Или по някое друго време преди тяхното.
— Те са изхвърлили Бог извън науката си — каза Дейвис. — Това се е случило веднъж, когато беше роден Исус.
Бааб погледна недоверчиво, но не каза нищо.
— Това, което мислиш че се е случило — каза Ивар — и това, което наистина се е случило, често не е едно и също нещо. Ти все още не знаеш истината. Единственият начин да откриеш това, е да се отправиш отново напред и да решиш за себе си. Нали не си престанал да се интересуваш, само защото това дете е момиче. Имаше и жени богини, както знаеш.