— Какво те доведе като гарван, грачещ прокоба над нас? — извика Ивар.
— Аз само чух, че тръгвате нагоре по Реката — каза мъжът с дълбок глас. Неговото есперанто бе тежко обременено от родния му език, който трябва да е имал много твърди звуци. — Пробягах целия път надолу от планините за да ви хвана. Бих искал да се присъединя. Ще ви бъда полезен. Мога да греба с най-добрите и съм превъзходен стрелец, въпреки че скорошни събития ми отнеха лъка. И мога да се бия.
Замълча, после каза:
— Въпреки че някога бях миролюбив човек, сега живея от меча си.
Той извади рапирата си. Тя наистина беше от стомана.
— Това е пронизало много мъже.
— Твоето име — извика Ивар.
— Отговарям на Нюман.
— Очаквам и получавам незабавно подчинение — каза Ивар.
— Имаш го.
— Каква е мисията ти?
— Краят на Реката, въпреки че не бързам да стигна дотам.
Ивар се засмя, после каза:
— Имаме нещо общо, въпреки че предполагам мнозина също се опитват да се доберат дотам. Ще има място за теб, докато работиш добре. Ела на борда. Ще заемеш мястото си на веслото по-късно.
— Благодаря.
Лодката беше отблъсната от кея и двамата мъже от Севера скочиха върху плавателния съд. Сега лодката плаваше нагоре по Реката. Когато задуха утринния бриз, гребците оставиха веслата и надлъжното платно и платната на гика бяха вдигнати. Екипажът поседна да похапне от граалите си.
Ивар дойде от палубата да говори с хората вътре в кораба. Той застана до пришълеца.
— Каква интересна история може да ни разкажеш?
Човекът вдигна поглед.
— Мога да разкажа много.
— Ние всички можем — каза Ивар. — Но коя е най-чудната?
Нюман присви клепачи като че ли търсеше някакво съкровище.
Най-накрая той каза:
— Може би най-чудното е един човек, който нарича себе си Исус Христос. Знаете ли за него и живели ли сте във време и място на Земята, където той е бил непознат?
— Моите богове бяха Один и Тор и други — изръмжа Ивар. — Аз съм им принесъл в жертва много християни на Земята. Но към края на живота си станах християнин. Много повече от желание да спазя обещанията си, може би, отколкото от истинска вяра. Когато дойдох на този свят и открих, че той не е нито Валхала, нито Рая, въпреки че е по-близо до Валхала, отколкото до Рая, аз се отрекох и от двете вери. Но ми е трудно да не се обърна към родните си богове, когато съм в нужда.
— Тези, които никога не бяха чували за Исус на Земята, чуха за него тук — каза Нюман. — Но ти знаеш достатъчно за него, така че не трябва да обяснявам кой е той.
— Не мога да избегна да научавам повече за него, отколкото бих желал — каза Ивар. Той посочи Дейвис. — Този мъж, Андрю Червенокосия, постоянно дърдори за него.
Дейвис се бе придвижил по-близо до Нюман. Той каза:
— Нямам търпение да чуя историята ти, чужденецо. Но този човек, който е претендирал, че е бил Исус, не може да е Той. Той е на Небето, въпреки че може да се е превъплътил в жена на този свят. Или така казват някои. Жена ми и аз сме тръгнали нагоре по Реката да я търсим!
— Късмет, дано тя е между милиардите хора тук и да не е надолу по Реката — каза мъжът. — Но няма да се обидите, надявам се, ако кажа, че ще бъдете разочаровани дори и да намерите жената.
— Достатъчно! — каза Ивар. — Да чуем историята!
— Отидох в една местност малко след като мъжът, наричащ себе си Исус, бе разпънат на кръст от един фанатичен средновековен немски монах. Той се казваше Крамер Чука. Разпънатият мъж все още беше жив, така че разбирате колко скоро след събитието бях там. Интересното е, че аз говорих с него точно преди да умре. А после говорих с един човек, който беше живял по времето и мястото на мъртвия мъж на Земята и го познаваше добре. Този човек потвърди, че мъртвият мъж наистина беше Йешуа, както го наричат свидетелите.
— Аз бях много близо до него, когато изрече последните си думи. Той извика: „Отче! Те знаят какво правят! Не им прощавай!“ Звучеше така, сякаш преживяванията му на този свят са го лишили от вярата, която е имал на Земята. Като че ли знаеше, че човечеството не заслужава да бъде спасявано или че се е провалил в мисията си.
— Невъзможно! — възкликна Дейвис.
Нюман изгледа студено Дейвис.
— Аз лъжа?
— Не, не! Не се съмнявам в твоята история за това, което се е случило. Това, което не вярвам е, че човекът на Кръста е бил в действителност Исус. Той не е нито първия, нито последния от тези, които казват, че те са Спасителят. Някои от тях може би са вярвали искрено, че са.