— Какво смяташ за свидетелството на очевидеца?
— Излъгал е.
Нюман сви рамене.
— На мен ми е все едно.
Рейчъл докосна Дейвис по рамото:
— Изглеждаш разтревожен.
— Не, ядосан.
Но той също беше угнетен, въпреки че знаеше, че не трябва да бъде.
Тази вечер лодката беше закотвена близо до един граалов камък. След като камъкът изригна, екипажът изяде даренията на граала. Те също излапаха прясно хванатата и сготвена риба, предложена им от местните.
Дейвис седна в един кръг около огън от бамбукови дърва. Фострол беше от едната му страна.
Французинът каза:
— Жена ти беше права, когато каза, че изглеждаш разтревожен от историята на Нюман. Все още изглеждаш така.
— Вярата ми не е съкрушена, нито дори разклатена — каза Дейвис.
— Ти казваш така. Тялото ти, гласът ти говорят, че си потопен в черни мисли.
— Светлината ще проясни тъмнината.
— Вероятно, приятелю — каза Фострол. — Ето, вземи си малко риба. Вкусна е. Това е нещо, в което можеш да имаш вяра.
Дейвис не отговори. При вида на мазните устни на Фострол и при мисълта за неговото плиткоумие ми стана лошо. Или гаденето беше поради някаква друга причина? Той бе много по-объркан, отколкото беше признал пред Рейчъл или пред французина.
— Непознатият, той говореше, сякаш имаше власт — каза Фострол. — Разбира се, всички луди правят така.
— Луди?
— Има нещо много смущаващо в този човек, въпреки че показва много самообладание. Не си ли забелязал? Облечен е в черно като че ли е в траур.
— Той изглежда е още един наемен търсач на приключения — каза Дейвис.
Фострол постави ръка върху рамото на Дейвис.
— Има нещо, което трябва да ти кажем. Може би времето не е подходящо, като те гледам такъв меланхоличен. Ти каза, че си изпаднал в духовен екстаз, когато кракът ти се е отлепил от подвижното мостче. Екстазът те е издигнал като че ли е бил надут с газ балон. Ти си се издигнал по-високо отколкото е трябвало, по-високо, отколкото си бил способен да скочиш. Това ти било дадено от Бога, както казваш, но…
Дейвис седна по-изправено. Някакъв интерес проблесна в него.
— Да?
— Ти прескочи дупката и се приземи на дъската. Но краката ти се удариха в края й. В резултат, ти се приземи трудно и болезнено. И можеше да паднеш от дъската, ако не беше сграбчил страните й.
Фострол спря. Дейвис каза:
— И какво толкова има?
— Екстазът бе добре дошъл. Той те пренесе безопасно. Но после ти се удари в дъската. Дойде действителността, екстазът си бе отишъл.
— Но какво толкова има?
— Ние правим аналогия, може би паралел. Помисли за скока, приятелю, докато пътешестваш в търсене на това, което може би е въображаемо. Екстазът е нереален и временен. Действителността е трудна, дълго продължаваща и често болезнено те сграбчва. Какво ще правиш, ако откриеш, че жената не е зачевала и че няма никакво дете?
— Действителността може да е тояга, на която се подпира твоята способност отново да почувстваш екстаз.
— Ние се надяваме и това е за твое собствено добро, никога да не намериш детето.
— Помисли за това.