Животни! Зверове! Къде беше бляскавата светкавица да ги изгори с дъха на Ада? Къде беше отмъщението на Господ?
След няколко часа свещеникът излезе от стаята. Усмихвайки се, той извика, че Инка все още притежава мъжествеността, изисквана от боговете и народа му. Държавата ще просперира, добрите времена ще продължат. Всички с изключение на Дейвис и мъжът и жената на пода ликуваха.
После жени-робини донесоха купи и кани с вода и кърпи за изкъпят и изсушат Инка и Ан. Когато излязоха, главният свещеник влезе вътре да извърши пречистващия ритуал. След като свърши, един прислужник каза на Дейвис че Императорът е готов за него. Стискайки зъби, но опитвайки да се усмихне в същото време, Дейвис влезе в спалнята на порока.
Въпреки банята двамата все още воняха на потен и флуиден секс.
Ан, гола, се беше излегнала на една кушетка. Тя се протегна, когато видя Дейвис и го перна с гърдите си. Едно от главните й удоволствия бе да излага тялото си на показ пред него. Тя знаеше колко го отвращава това.
Императорът, също гол, лежеше на масата за масаж. Дейвис отиде да поработи върху него. Когато свърши, му бе наредено да масажира Ан. Императорът, след като стана от масата, беше облечен от прислужницата си във великолепни церемониални одежди, великолепни според стандартите на Речния свят, обаче.
След това напусна спалнята и посрещнат с викове от тълпата.
Ан се качи на масата и се обърна по корем. Тя говореше на Вирджински диалект от онова време.
— Масажирай ме много добре, Анди. Императорът ме огъна тук-там. Научих го на много пози, които не е познавал на Земята и той ги използва всичките. Ако не беше такъв светец, бих могла да те науча на тях.
Две жени прислужнички останаха в стаята. Но те не разбираха английски. Дейвис, опитвайки се да сдържи гласа си да не трепери от ярост, каза:
— Какво мислиш, че ще направи Ивар, като разбере за това?
— Какво може да направи той? — попита тя насмешливо. Въпреки това, мускулите й се втвърдиха леко. После добави. — Това какво те засяга?
— Грехът засяга всекиго.
— Точно каквото очаквах да каже един смрадлив проповедник.
— Смрадлив? — каза Дейвис.
— Безпътен идиот.
Дейвис мачкаше раменните й мускули. Би му било много лесно да придвижи ръцете си нагоре, да ги сключи здраво около врата й и да я стисне. Въпреки че не беше внушителен мъж, имаше много силни ръце. За момент той почти осъществи фантастичното си намерение, което проблесна през съзнанието му. Но един истински християнин не убива, колкото и силна да е провокацията.
От друга страна, той в действителност нямаше да я убие. Тя щеше да се появи някъде другаде утре и да тормози други. Далече от тук, обаче.
— Безпътен — каза тя. — Ти ме мразиш толкова много, защото дълбоко в себе си би искал да се чифтосаш с мен. Старият Адам в теб иска да ме награби. Но ти подтискаш това в сенките на твоята греховност, в стария Рогач, който ми се свива тук. Казвам това, защото познавам мъжете. Тук долу, те всички са братя. Всички, казвам аз!
— Кучка! Мръсница! Лъжеш! Ти би искала да имаш полово сношение с всеки мъж в света, и…
Тя изведнъж рязко се обърна. Тя се усмихваше, но очите й бяха присвити.
— Полово сношение? Ти, подла уста! Не можеш ли да използваш добрия стар английски? Ти не би казал цица, ако нямаше една в устата си!
Въпреки, че не беше приключил с масажа, той излезе от стаята. Кикотенето и хиленето на слугите го последва през бамбуковите стени. Те не бяха разбрали нито дума, но интонациите на неговия глас и на гласът на Ан, както и жестовете й лесно можеха да се разберат!
Възстановил се някак си, той се върна в стаята.
Ан беше седнала на масата и люлееше дългите си, формени крака. Тя изглеждаше доволна от себе си. Той застана на вратата и каза:
— Знаеш какво възнамерява Ивар тази вечер, нали?
Тя кимна, после каза:
— Той ми каза.
— И така, ти трябваше да направиш един последен удар?
— Правила съм двугърбото животно с царе, но никога с император. Сега, само ако можех да намеря бог, който да ме вземе, както Зевс е взел Леда. Или великият бог Одхинър, от когото Ивар претендира, че е произлязъл. Бог, който има силата, издръжливостта да го прави вечно и никакви пристъпи на съвест след това и е винаги любезен с мен. Тогава животът ми ще бъде пълноценен.
— Мога да повърна — каза той и отново излезе.
— Това е един вид еякулация! — каза тя високо.
Той слизаше по стотиците стъпала надолу като междувременно се чудеше защо тези луди езичници бяха построили такъв неудобен град. Когато слезе на Земята, той потърси Фострол по брега на реката, докато го намери да лови риба на един вълнолом.