Бамбуковата кошница на французина съдържаше седем от дългите цял фут животни на ивици, познати като зебри. Описваше на рибарите до него колко е сложна науката, която бе измислил. Той я наричаше патафизика. Дейвис разбираше малко от нея. Очевидно и хората около него. Те кимваха с глави на неговите забележки. Но обърканите им изражения показваха, че бяха далеч от това, както повечето слушатели, фактът, че на Фострол не беше много добър със сигурност не им помагаше да се разберат.
3.
— Патафизиката — повиши тон Фострол — е трудно да се определи, защото трябва да използваме шепата физични понятия, за да я дефинираме.
Той трябваше да употребява френски думи, изпъстрени с кишва, защото „патафизиката“ и много други понятия не съществуваха в езика на инките. По този начин, той още повече озадачаваше своята аудитория. Дейвис реши, че Фострол не го е много грижа дали тези слушатели го разбираха. Говореше на себе си, за да се убеди самичък.
— Патафизиката е науката за областта отвъд метафизиката — продължи Фострол. — Това е науката на въображаемите решения, на особените, привидни изключения. Според патафизиката всички неща са равни. Всички неща са патафизични. Но много малко хора практикуват патафизиката съзнателно.
— Патафизиката не е шега или измислица. Ние сме сериозни, не се шегуваме и сме откровени като ураган.
Той добави на английски, поради някаква причина, която Дейвис не можеше де разбере:
— Патафизиката е синаптична, а не синоптична, т.е. нагледна.
Очевидно се беше отказал от инките. Премина на френски.
— В заключение, въпреки че нищо не може да се приключи в пълния смисъл на „заключването“, ние не знаем нищо за патафизиката и все пак знаем всичко. Ние сме родени познавайки я и в същото време сме родени невежи относно нея. Нашата цел е да продължим напред и да научим невежите, т.е. нас, докато всички станем просветлени. Тогава човечеството, каквото за нещастие го познаваме сега, ще бъде променено. Ще станем такива, каквито Бог е предвидил да бъдем в много отношения, дори въпреки че Бог не съществува, не както го познаваме, зад него има хаос и познавайки Истината, ние в нашите плътски тела ще се уподобим на Истината. Което наистина да бъде достатъчно.
Ето сега, помисли си Дейвис, един, който наистина отговоря на определението на Ан за идиот. И все пак… и все пак. В думите на Фострол имаше известен смисъл. Махнете всички заврънкулки и ето, той казваше, че хората трябва да погледнат на нещата от друг ъгъл. Какво беше това, което бе казал арабинът от късния двадесети век, който бе срещнал преди много години?
Абу ибн Омар беше цитирал… какво му беше името… А! Един човек на име Оспенски. „Мисли с други категории“. Това беше. „Мисли с други понятия.“ Абу беше казал: „Обърни едно нещо обратно и погледни от долната му страна.“ За часовника се знае, че е кръгъл. Но ако неговата повърхност се обърне под прав ъгъл под теб, часовникът ще бъде елипса.
Ако всеки мислеше с други категории, особено в емоционалната, формалната, социалната, икономическата, религиозната и политическата сфера, човешките същества щяха да са решили повече от проблемите, които правят живота им толкова мизерен.
— Това не стана на Земята — бе казал Дейвис.
— Но тук може и да стане — твърдеше Абу.
— Никакъв шанс — противопоставяше се Дейвис. — Освен ако всички се обърнат към Господа, към Исус Христос за спасение.
— И бяха истински Християни, а не тесногръдите, фанатични, егоистични и жадни за власт подлеци, каквито са повечето от тях. Ще те обидя, ако кажа, че и ти си един от тях, въпреки че ще го отречеш. Така да бъде.
Дейвис за малко щеше да удари човека, но се бе объркал, треперейки от гняв и си бе отишъл.
Още се възмущаваше, когато си мислеше за обвинението на Абу.
— Фострол! — извика Дейвис на английски. — Трябва да говоря с теб!
Французинът се обърна и го подкани:
— Давай!
Дейвис му разказа за Ан и Императора, Фострол каза:
— Ти можеш да информираш Безкостния за прелестната ситуация, ако толкова те е грижа. Не желаем да бъдем близо до него, когато чуе за това.
— О, той ще чуе за това, но не от мен. Тази местност изригва реки от слухове и клюки. Все още ли искаш да избягаш от това място довечера, както се уговорихме?
— С или без Ивар или Ан или с теб.
Той посочи някъде покрай Дейвис и каза:
— Някой вече му е казал.
Дейвис се обърна. Същинският град, градът със скелет от кули, започваше на половин миля от брега на Реката. Викингът крачеше по земята към входа на едно стълбище. Той стискаше в едната си ръка дръжката на голяма каменна брадва. Носеше също една огромна раница. Дейвис се досети, че вътре беше граала на Ивар. Но тя беше толкова издута, че сигурно съдържаше и нещо друго. Дори от такова разстояние, Дейвис можеше да види, че лицето и тялото на Ивар бяха ярко червени,