Выбрать главу

— Никога не е казал и една думичка, че ти е бесен. Изглежда само притеснен. Но ни най-малко сърдит. Обвинява себе си, така си мисля аз. За това, че е назначил Крейг, за това, че го е задържал, за това че сте се сближили.

Тамара вдигна поглед към тавана с вид на човек, който се опитва да се съвземе. Пое си дълбоко дъх и бавно издиша.

Появи се сервитьорката и постави пред всеки от тях по една малка чинийка, а после и плато с шест кнедли помежду им.

— Кунг пао-то със скариди идва след малко — обяви тя.

Мики си взе една кнедла с пръчиците и я постави в паничката пред сестра си.

— Хапни и ще се почувстваш по-добре — каза той. — Обещавам.

4.

В събота Мики посещаваше курс по готварство в „Ла куизин“ в една голяма викторианска къща на улица „Уебстър“ между „Клей“ и „Сакраменто“. Вече беше по средата на шестседмичния професионален курс „Нож и кълцане“, осмият му официален курс през последните три години. На този етап той имаше възможност да получи Кулинарен сертификат — най-ниското професионално ниво и евентуално да бъде нает да реже лук и да пресява брашно по осем часа на ден, но чак след още две-три години.

И все пак, подготвяше се за нещо, което обичаше. До трийсетата си година, ако всичко вървеше както трябва, щеше да работи в кухня; до четирийсетата щеше да си има свое заведение. Може би малко, но негово. Беше съгласен с тези срокове.

Курсът му започваше точно в 8:00 часа и ако някой закъснееше, не го пускаха. Не се приемаха никакви извинения, дори ако си предплатил целия курс, дори ако не си намерил къде да паркираш, ако е умрял чичо ти или всичко това заедно. Марк Боле, главният готвач, заключваше входната врата точно на секундата и не я отключваше през следващите пет часа.

— Искате да придобиете опит в работата в професионална кухня? — повтаряше многократно той с все още силно изразения си френски акцент. — Трябва да се научите никога, никога да не закъснявате. Никога да не сте болни. Да не планирате прекалено много почивни дни, нито ваканции. Кухнята не е кариера. Тя е призвание, нещо свято. Никога не бъдете нещо по-малко от най-доброто, на което сте способни. В противен случай ще се окажете без работа. Защото винаги, винаги ще се намери някой, който да пожелае да има вашия шанс.

Сега Мики, цели двайсет и пет минути преди началото на часа, благодарение на най-доброто паркинг място, което някога бе намирал, влезе в преддверието с чаша „Старбъкс“ в ръка и с известно учудване установи, че дори и толкова рано, пак не е първият пристигнал. Ян Торп вдигна сините си очи с лека игрива усмивка изпод сламенорус мустак. Беше със сабо, къси гащета в цвят каки на петна и синя моряшка фланелка на хоризонтални бели ивици.

— Здрасти — каза той. — Надявах се да те хвана преди часовете.

— Мен ли? Хвана ме. Какво става?

— Видях те снощи по телевизията.

Мики леко се усмихна.

— И аз се видях — каза той. — Но само четири пъти. После ми омръзна.

— Определиха те като частен детектив.

— Зная, но тази част не са я схванали съвсем точно. Аз само работя в кантората, нещо като момче за всичко. Вдигам телефона, нося кафе, такива неща.

— По дяволите.

— Какво?

Торп въздъхна. За миг той огледа улицата зад Мики.

— Нищо особено. Надявах се, че може би… ами, че би могъл да говориш с шефовете си…

— Шефа. Единствено число. Уайът Хънт. Клуб Хънт. Имаш нужда от частен детектив ли?

— Не зная от какво имам нужда, честно казано, но някои като шефа ти може да е добра стартова точка. Трябва ми човек, който да поназнайва законите, да е наясно как се прилагат и който да не е ченге. И не става въпрос за мен. А за сестра ми. Тя работеше за Доминик Комо.

— Така ли? Какво работеше?

Но точно в този момент от ъгъла се зададоха други двама от съкурсниците им.

— Ще може ли да поговорим след часовете? — попита Торп. — Навит ли си?

Мики сви рамене.

— Разбира се — отговори той. — Защо не?

След часовете, отново в най-близкия „Старбъкс“, Мики махна пластмасовата капачка на чашата си, подуха и отпи от кафето.

— Значи — каза той, — сестра ти.

Торп кимна.

— Алиша.

— Колко по-малка е от теб?

— Три години. На двайсет и пет е. Предполагам, че се притеснявам за нея толкова много, защото всъщност е цялото ми семейство.

Мики остави чашата си.