— Виждам, че никога няма да станете нито поддякон, нито игумен — каза му чичо му. — Вие ще станете още по-храбър офицер от моя брат, капитана, и вероятно ще останете така беден като него.
Госпожица дьо Керкабон продължаваше да плаче и да го прегръща, казвайки:
— Ще го убият като брат ми, по-добре би било да стане поддякон.
През време на битката Наивникът беше намерил една голяма кесия, пълна с гвинеи — вероятно английският адмирал я беше изпуснал. Той не се съмняваше, че с тези нари може да купи цял Долен Бретан и особено да направи госпожица дьо Сент Ив знатна дама. Всички го подканваха да замине за Версай, за да получи награда за заслугите си. Командирът на опълчението и другите висши офицери го отрупаха с удостоверения. Чичото и лелята одобриха предстоящото пътуване на племенника си. Навярно без особена трудност щеше да бъде представен на краля и това щеше много да го прослави в цялата провинция. Към английската му кесия двамата добри хорица прибавиха значителен подарък от спестените си пари. Наивникът си казваше: „Когато видя краля, ще му поискам ръката на госпожица дьо Сент Ив и той сигурно няма да ми откаже.“ Той замина, изпратен с овации от цялата околия, задушен от прегръдки, окъпан от сълзите на леля си, благославян от чичо си, заклинайки красивата Сент Ив да не го забравя.
ГЛАВА VIII
НАИВНИКЪТ ТРЪГВА ЗА ДВОРЕЦА. ВЕЧЕРЯ С ХУГЕНОТИ В ЕДИН ХАН
Наивника тръгна за Сомюр с пощенската кола, защото по онова време нямаше друго превозно средство. Когато пристигна в Сомюр, той с учудване видя, че градът е почти пуст и много семейства събираха покъщнината си. Казаха му, че преди шест години градът е имал над петнадесет хиляди души и че сега има само шест хиляди. В хана, където отседна, Наивникът не пропусна случай да заговори на вечеря за това, което бе видял. На масата седяха няколко протестанти. Едни от тях се оплакваха горчиво, други трепереха от гняв, а трети казваха с плач:
— Nos dulcia linquimus arva, nos patriam fugimus.
Наивникът, който не знаеше латински, поиска да му преведат тези думи, които означават: „Напущаме нашите мили поля, бягаме от родината си.“
— А защо бягате от родината си, господа?
— Защото искат от нас да признаем папата.
— А защо не искате да го признаете? Да не би да имате кръстница, за която искате да се ожените? Защото ми казаха, че именно той давал разрешение за такива случаи.
— О, господине, този папа казва, че е господар на имуществата на царете.
— А какъв е вашият занаят, господа?
— Повечето от нас са търговци и фабриканти на платна, господине.
— Ако вашият папа казва, че е господар на вашите платна и на вашите фабрики, вие постъпвате правилно, като не го признавате, но колкото до царете, това си е тяхна работа. Защо се бъркате вие?
Тогава един дребен, мургав човек взе думата и много вещо изложи причините за недоволството на компанията. Той така енергично говори за отмяната на Нантския едикт, тъй патетично оплака съдбата на петдесет хиляди бежански семейства и на петдесет хиляди други семейства, насилствено зърнати към католицизма от драгуните5, че и Наивникът на свой ред се разплака.
— Как става така — казваше той, — че един тъй велик крал, чиято слава се носи чак до хуроните, се лишава от толкова сърца, които биха го обичали, и от толкова мишци, които биха му служили?
— Това става, защото са го измамили, както мамят и другите велики царе — отвърна мургавият човек. — Накарали са го да повярва, че щом каже една дума, и всички хора ще мислят като него и че ще ни накара да променим вярата си, както неговият музикант Люли променя в миг декорите на своите опери. Той не само губи вече петстотин-шестстотин хиляди много полезни поданици, но си създава и неприятели, а крал Уилям, който е понастоящем владетел на Англия, е образувал много полкове от същите тези французи, които биха могли да се бият за своя монарх. Една подобна катастрофа е толкова по-учудваща, след като знаем, че сегашният папа, комуто Луи XIV жертва част от своя народ, е негов отявлен враг. От девет години между тях съществува остра вражда. Тя стигна дотам, че Франция най-после се надява да отхвърли игото, което я подчинява от толкова векове на този чужденец и главно да престане вече да му дава пари, защото това е главният лост на всички неща в света. Следователно явно е, че са измамили този велик крал както по отношение на интереса му, така и по отношение обхвата на властта му, като са опорочили великодушното му сърце.
5
За да нанесе удар на протестантството във Франция, в 1681 г. правителството започнало да изпраща кавалерийски части (драгуни) в някои провинции и да ги разквартирува по домовете на хугенотите. За да се отърват от насилията и грабежите на войниците, стотици хиляди хугеноти възприели католичеството, а над един милион се изселили от Франция.