Разчувствуван все повече и повече, Наивникът попита кои са тези французи, които мамят един монарх, тъй скъп на хуроните.
— Йезуитите — отговориха му, — особено отец дьо Ла Шез, изповедник на негово величество. Нека се надяваме, че Бог ще ги накаже един ден и че ще бъдат гонени тъй, както ние сме гонени днес. Има ли нещастие, равно на нашето? Господин дьо Лувоа6 ни изпраща от всички страни йезуити и драгуни.
— Е, добре, господа — отвърна Наивникът, който не можеше вече да се сдържа. — Аз отивам във Версай, за да получа награда за заслугите си. Ще поговоря с този господин дьо Лувоа. Казвате, че той именно води тази война от кабинета си. Ще видя краля и ще му разкрия истината. Невъзможно е той да не се съгласи с истината, когато я разбере. Аз скоро ще се върна и ще се оженя за госпожица Сент Ив и отсега ви каня на сватба.
Тогава добрите хорица го взеха за някой високопоставен благородник, който пътува инкогнито с пощенската кола. Неколцина мислеха, че е кралският шут.
На масата седеше и един предрешен йезуит, който беше шпионин на преподобния отец дьо Ла Шез. Изпращаше му доклади за всичко и отец дьо Ла Шез уведомяваше господин дьо Лувоа. Шпионинът написа доклада си. Наивникът и писмото пристигнаха почти едновременно във Версай.
ГЛАВА IX
НАИВНИКЪТ ПРИСТИГА ВЪВ ВЕРСАЙ И Е ПРИЕТ В ДВОРЕЦА
Наивникът слезе от „нощното гърне“7 в задния двор при кухните. Той запита носачите на купета-кресла в колко часа човек може да види краля. Носачите му се изсмяха в лицето, също както бе постъпил и английският адмирал. И той се отнесе към тях по същият начин — нахвърли се върху им с юмруци. Те искаха да му го върнат и сигурно щеше да се пролее кръв, ако през двора не беше минал един гвардеец, млад бретонски благородник, който разпръсна негодниците.
— Господине — каза му пътникът, — вие ми изглеждате почтен човек. Аз съм племенник на господин игумена на „Света Богородица на планината“, убих много англичани и съм дошъл да говоря с краля. За това ви моля да ме заведете в стаята му.
Гвардеецът беше възхитен, че среща един храбрец от своята провинция, който явно не знае дворцовите обичаи, и затова му обясни, че човек не може току-така да се яви пред краля, а трябва да му бъде представен от негова светлост господин дьо Лувоа.
— Е, какво, тогава заведете ме при този господин дьо Лувоа, който сигурно пък ще ме заведе при негово величество.
— Да бъдеш приет от негова светлост маркиз дьо Лувоа, е още по-трудно, отколкото да се явиш пред краля — възрази гвардеецът. — Но аз ще ви заведа при господин Александър, който е главен секретар на войната; все едно, че говорите с министъра.
И така те отидоха при този господин Александър, първи секретар на войната, но не можаха да бъдат приети, той беше зает с една дворцова дама и бе заповядал да не пускат никого.
— Добре — рече гвардеецът, — нищо не губим. Да ядем при първия секретар на господин Александър.
Съвършено смаян, хуронът го последва. Те постояха заедно около половин час в една малка чакалня.
— Какво значи всичко това? — запита Наивника. — Нима в тази страна всички са невидими. Много по-лесно е да се биеш в Долен Бретан с англичаните, отколкото да се срещнеш с някого във Версай по работа.
За да убие времето, той започна да разказва за любовта си на своя земляк. Но звънът на часовника напомни на гвардееца, че идва неговата смяна. Двамата си обещаха да се срещнат на следния ден и Наивникът остана още половин час в чакалнята да мечтае за хубавата госпожица дьо Сент Ив и да мисли колко е трудно да бъдеш приет от царе или главни секретари.
Най-после секретарят се яви.
— Господине — каза му Наивникът, — ако за да прогоня англичаните бях чакал толкова, колкото вие ме накарахте да чакам, досега те спокойно щяха да опустошават цял Долен Бретан.
Тези думи поразиха секретаря и той запита бретонеца:
— Какво желаете?
— Награда — отвърна другият. — Ето моите документи. — И той разгъна пред него свидетелствата си.
Секретарят ги прочете и му каза, че вероятно ще му дадат разрешение да си купи лейтенантска служба.
— Аз да дам пари, загдето съм прогонил англичаните? Да платя за правото да се излагам на смърт заради вас, докато вие тук спокойно си давате аудиенция? Сигурно се шегувате. Аз искам един кавалерийски ескадрон, без да платя нищо. Искам кралят да заповяда да освободят госпожица дьо Сент Ив от манастира и да ми я даде за жена. Искам да говоря на краля в защита на петдесет хиляди семейства, които желая да му върна. С една дума, искам да бъда полезен, нека ме използват и ми дадат възможност да напредна.