— Как се казвате вие, господине, който говорите толкова гръмко?
— О — извика Наивника, — значи, не сте прочел моите удостоверения? Значи, така се гледа тук на тях? Наричам се Херкулес дьо Керкабон, кръстен съм отседнал съм в хана „Синият часовник“ и ще се оплача на краля от вас…
Секретарят заключи, че посетителят не е с всичкия си ум и не обърна повече внимание на думите му.
Същия ден преподобният отец дьо Ла Шез, изповедник на Луй XIV, получи писмото на своя шпионин, който обвиняваше бретонеца дьо Керкабон, че тайно съчувства на хугенотите и осъжда поведението на йезуитите. От своя страна господин дьо Лувоа беше получил писмо от вечно разпитващия съдия, в което Наивникът се описваше като нехранимайко, който иска да изгори манастирите и да отвлече момичетата.
След като се разходи из градините на Версай, където му доскуча, след като вечеря по хуронски и долнобретонски, Наивникът си легна, унесен в сладки мечти. „Утре ще говоря с краля, той ще ми даде госпожица дьо Сент Ив за жена, ще получа най-малко един ескадрон кавалерия и ще спра преследването на хугенотите.“ Така се залъгваше той с измамни блянове, когато жандармите нахлуха в стаята му. Най-напред грабнаха пушката и дългия му нож. После преброиха парите, които носеше със себе си, и ги записаха, след това го отведоха в замъка, построен по заповед на крал Шарл V, син на Жан II, близо до улица „Сент-Антоан“, при Турнелската врата. Оставям ви сами да си представите в какво недоумение се намираше Наивника, докато го водеха натам. Най-напред мислеше, че сънува. Отначало бе като вцепенен, после изведнъж го обхвана такава ярост, че силите му се удвоиха и той сграбчи за гърлото двама от жандармите, които бяха с него в колата, изхвърли ги през вратичката, изскочи след тях, като повлече след себе си третия, който искаше да го задържи. Но при това усилие той падна и жандармите успяха да го вържат и да го върнат в колата. „Ето какво печели човек — казваше си той, — когато прогони англичаните от Долен Бретан! Какво ще кажеш ти, прекрасна Сент Ив, ако ме видиш в това състояние?“
Най-после пристигнаха в жилището, което му бе отредено. Отнесоха го мълчаливо в стаята, където трябваше да бъде затворен, както се носи мъртвец на гробищата. Тази стая беше вече заета от един стар самотник от Порт Роял на име Гордън, който гаснеше сам от две години.
— Вижте — каза му началникът на жандармите, — водя ви компания.
И веднага дръпна огромните резета на дебелата врата, подсилена с широки железа. Двамата затворници останаха откъснати от външния свят.
ГЛАВА X
НАИВНИКЪТ Е ЗАТВОРЕН В БАСТИЛИЯТА С ЕДИН ЯНСЕНИСТ
Господин Гордън беше бодър и спокоен старец, който знаеше две велики неща: да понася неволи и да утешава нещастните. Той се приближи с открито и състрадателно изражение до новия си другар, прегърна го и му каза:
— Който и да сте вие, който идвате да споделите моята гробница, бъдете сигурен, че аз винаги съм готов да забравя собствената ся съдба, за да облекча вашите страдания, докато сме погребани в тази адска бездна. Нека се преклоним пред Провидението, което ни е довело тук, нека страдаме тихо и не губим надежда.
Тези думи подействаха на душата на Наивника като английските капки, които съживяват умиращия и го карат да отвори учудените си очи. След първите поздравления Гордън, без да настоява да чуе причината за нещастието на новия си другар, успя чрез благите си думи, чрез интереса, който проявяват двама нещастници един към друг, да му вдъхне желание да излее сърцето си и да се освободи от бремето, което го подтискаше, но Наивникът не можеше да отгатне повода за своето нещастие, струваше му се, че това е последица без причина и добрият Гордън беше така учуден, както и самият той.
— Сигурно Бог ви е предопределил за велики дела — каза янсенистът на хурона, — щом ви е отвел от езерото Онтарио чак в Англия и оттам във Франция, щом по Негова воля сте кръстен в Долен Бретан и ви е пратил тук за спасението на душата ви.
— Ей Богу, струва ми се, че само дяволът е виновен за моята съдба — отвърна Наивника. — Моите американски съотечественици никога не биха се отнесли към мен така варварски, както се отнесоха тук, те нямат и представа за подобно нещо. Наричат ги „диваци“, те са груби, но честни хора, а хората в тази страна са изтънчени мошеници. В същност аз съм много изненадан: излиза, че съм дошъл от един друг свят, за да бъда затворен в този свят тук с четири резета заедно с един свещеник. Мисля си за невероятния брой хора, които напускат едното полукълбо и отиват в другото, за да бъдат убити там или за да претърпят корабокрушение и да бъдат изядени от рибите; не виждам какви доброжелателни намерения може да има Господ спрямо всички тези хора.