Но в покоя на нощта образът на красивата Сент Ив заличаваше в ума на младежа всички идеи за метафизика и нравственост. Той се събуждаше с мокри очи и старият янсенист забравяше своето учение за Божието благоволение и абата на Сен Сиран15 и Янсен16, за да утеши един младеж, който според него вършеше смъртен грях.
След като четяха и разсъждаваха, те започваха отново да говорят за приключенията си, и след като говореха така без полза, започваха да четат ту заедно, ту поотделно. Умът на младежа укрепваше все повече и повече. Ако не го разсейваше мисълта за госпожица дьо Сент Ив, той щеше да отиде много далеч в математиката.
Младежът се зае да чете история и тя го натъжи. Светът му се стори прекалено зъл и прекалено нещастен. И действително историята е само картина на престъпления и нещастия. Безбройните мирни, невинни човешки същества не се явяват в тази огромна сцена, където единствените действащи лица са честолюбиви и извратени личности. Изглежда, че подобно на театралната трагедия, която не буди интерес, ако не е оживена от бурни страсти, историята описва само злодеянията и големите бедствия. И Клио, като Мелпомена, трябва да държи кама.
Макар че историята на Франция е изпълнена с ужаси, както историята на всички други страни, тя все пак му се стори така отвратителна в началото си, тъй суха в средата и тъй дребнава в края, дори по времето на Анри IV, винаги тъй бедна на велики паметни дела, тъй чужда на прекрасните открития, които са прославили други народи, че той трябваше да се бори със скуката, за да прочете докрай всички тези подробности на мрачни бедствия, събрани в едно ъгълче на света.
И Гордън мислеше като него. И двамата се усмихваха съжалително, когато се говореше за независимите владетели на Фезензак, Фезанзаге и Астарак17. Да се изучава тяхната история, би имало смисъл само за техните наследници, ако са оставили наследници. Когато четеше за славните векове на Римската република, той престана да се интересува за известно време от историята на другите народи. Величието на Рим, победител на света и законодател на народите, изпълваше цялата му душа. Той се възхищаваше от този народ, който седемстотин години е бил воден от възторга пред свободата и славата.
Така минаваха дните, седмиците, месеците. Ако не беше влюбен, Наивникът би се смятал за щастлив в този дом на отчаянието.
Поради добрия си нрав той с умиление си спомняше за игумена на „Света Богородица от планината“ и за чувствителната госпожица дьо Керкабон. „Какво ще си помислят — повтаряше той често, — като не чуят нищо за мен? Ще ме сметнат за неблагодарник.“ Тази мисъл го измъчваше и му беше повече жал за тези, които го обичаха, отколкото за самия него.
ГЛАВА XI
КАК НАИВНИКЪТ РАЗВИВА УМА СИ
Четивото облагородява душата, а един просветен приятел е утеха за нея. Нашият затворник се радваше на тези две блага, за които по-рано дори не знаеше, че съществуват.
— Изкушен съм — каза той — да повярвам в метаморфозите, защото от животно бях превърнат в човек.
С част от парите си, които му бе позволено да използва, той си направи библиотека от добре подбрани книги. Неговият приятел го насърчаваше да записва мислите си. И ето какво написа той върху древната история:
„Представям си, че народите са били дълго време като мен, че са се образовали много късно, че в течение на векове са били заети само с настоящето, твърде малко с миналото и никога с бъдещето. Изминал съм петстотин-шестстотин левги в Канада и никъде не съм срещнал нито един-единствен паметник; там никой не знае нищо за това, което е вършил неговият прадядо. Не е ли това естественото състояние на човека? Човешкият род на стария континент ми се струва по-висш от вида, който живее в другото полукълбо. Този род е обогатил живота си в течение на векове чрез изкуства и знания. Дали това не се дължи на обстоятелството, че тук хората имат брада, а Бог не е дал брада на американците? Не вярвам да е така, защото виждам, че китайците почти нямат брада, а те се занимават с изкуство от преди повече от пет хиляди години. Наистина, щом съхраняват летописи от преди повече от четири хиляди години, сигурно техният народ е бил обединен и цветущ още от преди повече от петдесет века.
15
Дю Вержие дьо Оран, абат на Сен Сиран (1581–1642) — френски богослов, затворен в Бастилията по заповед на Ришельо.
16
Корнелиус Янсен (1585–1638) холандски богослов. В съчиненията си застъпва становища, противни на официалната доктрина на католическата църква. Неговите последователи, наричани „янсенисти“, са били преследвани от френските правителства през XVII и XVIII в.
17
Фезанзак и пр. — имена на селца във Франция, които през ранното Средновековие са били самостоятелни държавици.