Между книгите, с които двамата затворници запълваха времето си, имаше стихове, преводи на гръцки трагедии, няколко френски театрални пиеси. Стиховете, в които се говореше за любов, вливаха в душата на Наивника едновременно и наслада, и мъка. Те му говореха за скъпата му Сент Ив. Баснята за двата гълъба му разкъса сърцето, защото той не можеше да се върне в гълъбарника си.
Молиер го възхити. Той го запознаваше с нравите на Париж и на целия човешки род.
— Коя от неговите комедии предпочитате? — запита Гордън.
— „Тартюф“, без никакво колебание.
— И аз мисля като вас — съгласи се Гордън, — един Тартюф ме хвърли в тази дупка и може би също някои тартюфи са причина за вашето нещастие.
— А как намирате гръцките трагедии?
— Добри за гърците — отвърна Наивникът.
Но когато той прочете новата „Ифигения“, „Федра“, „Андромаха“, „Аталия“21, той изпадна във възторг; въздишаше, проливаше сълзи и ги научи наизуст, без да е имал намерение да ги изучава.
— Прочетете „Родогуна“22 — каза му Гордън. — Казват, че това е най-великото драматично произведение, другите пиеси, които ви доставиха такова удоволствие, са дребно нещо в сравнение с нея.
Още при първата страница младежът му каза:
— Това не е от същия автор.
— По какво забелязахте?
— Не знам още, но тези стихове не допадат нито на ухото, нито на сърцето ми.
— О, стиховете нямат значение — възрази Гордън.
Наивникът отговори:
— Защо тогава трябва да се пише в стихове?
След като прочете твърде внимателно пиесата, воден единствено от желание да изпита удоволствие, той загледа приятеля си с учудени и сухи очи и не знаеше какво да каже. Най-после, когато Гордън настоя да чуе впечатленията му, той отговори следното:
— Почти не разбрах началото, към средата бях възмутен, последната сцена ме трогна дълбоко, макар че ми изглежда неправдоподобна: у мен не се събуди интерес към никое от действащите лица и не запомних и двадесет стиха, при все че запомням всичко, което ми харесва.
— И все пак тази пиеса минава за най-добрата, която е писана на френски.
— Ако това е така — възрази младежът, — тя е може би като онези хора, които не заслужават мястото си. В края на краищата това е въпрос на вкус. Моят вкус не е още оформен или може би се мамя, но вие знаете, че съм свикнал да казвам това, което мисля, или, по-точно казано, това, което чувствам. Предполагам, че в преценката на хората често има и самоизмама, и мода, и прищявка. Аз говорих така, както ми диктува собствената ми природа; възможно е в мен природата да е доста несъвършена, но възможно е също така и повечето хора рядко да се вслушват в гласа на природата си.
След това той започна да рецитира стихове от „Ифигения“, която знаеше наизуст; и макар да не декламираше добре, той вложи толкова естественост и умиление в думите си, че старият янсенист се разплака. След това прочете „Сина“, възхити се от пиесата, но не се просълзи.
ГЛАВА XIII
КРАСИВАТА СЕНТ ИВ ВЪВ ВЕРСАЙ
Докато нашият страдалец повече се просвещаваше, отколкото се утешаваше, докато неговите дарби, тъй дълго задушавани, се развиваха с такава бързина и мощ, докато, усъвършенствайки непрекъснато природните си заложби, той си отмъщаваше за ударите на съдбата, какво ставаше през това време с господин абата, с добрата му сестра и с красивата госпожица дьо Сент Ив? През първия месец се безпокояха, на третия месец бяха смазани от скръб; лъжливи предположения, неоснователни страхове ги тормозеха непрекъснато; след шест месеца вече го считаха за мъртъв. Най-после господин и госпожица дьо Керкабон научиха от едно старо писмо, което един гвардеец беше писал в Бретан, че един младеж, подобен на Наивника, пристигнал една вечер във Версай, но бил отвлечен същата нощ и оттогава вече никой нищо не бил чул за него.
— Уви — каза госпожица дьо Керкабон, — нашият племенник сигурно е извършил някоя глупост и е попаднал в тежка беда. Млад е, долнобретонец е и не може да знае как човек трябва да се държи в двореца. Мили братко, никога не съм виждала нито Версай, нито Париж. Ето един добър случай да направим едно пътуване. Може би ще намерим нашия беден племенник, сина на брат ни; наш дълг е да му помогнем. Кой знае дали най-после няма да успеем да го направим поддякон, когато прекипи младежката му буйност? Той беше много надарен за наука. Спомняте ли си как разсъждаваше върху Стария и Новия завет? Ние носим отговорност за душата му, ние го накарахме да се покръсти. Скъпата му любима Сент Ив прекарва дните си в плач. Наистина трябва да отидем в Париж. Ако се е скрил в някой от онези гадни бордеи, за които толкова са ми разказвали, ще го измъкнем оттам.