Игуменът бе трогнат от думите на сестра си. Той отиде в Сен Мало да говори с владиката, който беше кръстил хурона, и поиска от него съвет и покровителство. Висшият духовник одобри предстоящото пътуване. Той даде на игумена препоръчителни писма до отец дьо Ла Шез, изповедник на краля, който имаше най-висшия сан в кралството, до парижкия владика Арле и до владиката на Мо Босюе.
Най-после братът и сестрата тръгнаха на път. Но когато пристигнаха в Париж, те се почувстваха объркани, сякаш бяха попаднали в огромен лабиринт без изход и нямаха нишка, по която да се върнат назад.
Състоянието им бе скромно, а всеки ден трябваше да наемат кола, за да търсят племенника си, когото не можеха да открият никъде.
Игуменът се представи пред преподобния отец дьо Ла Шез, но той се беше затворил с госпожица дьо Трон и не можеше да приема никакви игумени. След това отидоха да потропат на вратата на владиката; висшият духовник се бе затворил с красивата мадам дьо Ледигиер, за да разисква с нея по черковни въпроси. След това игуменът отиде във вилата на владиката на Мо — той пък изследваше заедно с госпожица дьо Молеон мистичната любов на мадам Гийон. Въпреки това той успя най-после да говори с двамата висши духовници и двамата му заявиха, че не могат да се занимаят с неговия племенник, тъй като той не е поддякон.
Най-после той посети йезуита, който го прие с отворени обятия, увери го, че винаги е хранил особено уважение към него, макар че никога не го е виждал. Кълнеше се, че Орденът винаги е бил привързан към долнобретонците.
— Но — каза той — да не би вашият племенник да има нещастието да бъде хугенот?
— Разбира се, че не, преподобни отче.
— Да не би да е янсенист?
— Мога да уверя, ваше преподобие, че той съвсем отскоро стана християнин, преди единадесет месеца го кръстихме.
— Виж, това е много добре, много добре, ще се погрижим за него. Големи ли са вашите църковни доходи?
— О, дребна работа, а и моят племенник ми струва много.
— Има ли янсенисти във вашия край? Пазете се много, драги господин игумене, те са по-опасни от хугенотите и от безбожниците.
— Нямаме такива хора, преподобни отче. В „Света Богородица от планината“ ние дори не знаем какво нещо е янсенизмът.
— Толкова по-добре. Хайде, идете си спокойно, няма нещо, което да не направя за вас.
Той го отпрати най-сърдечно и никога вече не помислила молбата му.
Времето течеше, игуменът и добрата му сестра започнаха да се отчайват.
Междувременно проклетият съдия настояваше да ожени своя тъпак за красивата Сент Ив, която бяха извадили от манастира нарочно за тази цел. Тя продължаваше да обича скъпия си кръщелник така силно, както мразеше жениха, когото й предлагаха. Оскърблението, което й бяха нанесли, като я бяха затворили в манастир, усилваше страстта й. Заповедта да се омъжи за сина на съдията само наливаше масло в огъня. Мъка, нежност и отвращение вълнуваха душата й. Както е известно, любовта на едно младо момиче е много по-изобретателна, отколкото роднинските чувства на един стар игумен и на една леля, вече минала четиридесет и пет години. Освен това в манастира тя бе научила доста неща от романите, които четеше скришом.
Красивата Сент Ив си спомняше за писмото, което някакъв гвардеец беше пратил в Долен Бретан и за което говореше цялата провинция. Тя реши да отиде сама да събере сведения във Версай и ако любимият й е в затвора, както казваха, да се хвърли в краката на всички министри, да издейства правосъдие и да иска справедливост за него. Някакъв странен глас й шепнеше тайно, че в двореца не отказват нищо на хубавите момичета. Но тя не знаеше на каква цена се получава това благоволение.
Взела веднъж решение, тя намери утеха в това, успокои се и вече не отблъскваше своя глупав жених. Тя посреща любезно омразния си бъдещ свекър, умилква се на брат си и изпълва с радост цялата къща. След това в деня, определен за брачната церемония, тръгва скришом в четири часа сутринта, като взема със себе си дребните сватбени подаръци и всичко, което може да носи със себе си. Така добре бе подготвила всичко, че когато към пладне влязоха в стаята й, тя беше вече на десет левги от градчето. Всички бяха страшно изненадани и ужасени. Разпитващият съдия зададе него ден повече въпроси, отколкото задаваше за цяла седмица. Бъдещият съпруг оглупя още повече. Разгневеният абат дьо Сент Ив реши да преследва сестра си. Съдията и синът му поискаха да тръгнат с него. И така съдбата отведе в Париж почти цялата околия.