Красивата Сент Ив не се и съмняваше, че ще тръгнат да я гонят. Тя беше на кон, умело разпитваше коларите на пощенските коли дали не са видели един дебел абат, един огромен съдия и един млад тъпак да препускат по пътя за Париж. Когато на третия ден научи, че са вече наблизо, тя пое по един околен път и съумя да пристигне благополучно във Версай, докато преследвачите й напразно я търсеха в Париж.
Но как да постъпи във Версай? Млада, хубава, никому неизвестна, изложена на всякакви опасности, без близък, който да я посъветва или подкрепи, как да се осмели да потърси кралския гвардеец? Тя реши да се обърне към един дребен йезуит; имаше разни йезуити за хора с различно обществено положение. „Както Господ е определил различна храна за различните видове животни — казваха те, — така е дал и на краля изповедник, когото всички службогонци наричат глаза на галиканската черква. След това идват изповедниците на принцесите. Министрите обаче нямат изповедници — те не са толкова глупави. Има йезуити за простолюдието, има и за слугините, чрез които те научават тайните на господарките им, а това не е маловажна работа.“ Красивата Сент Ив се обърна към един от последните, който се наричаше отец Тут-а-Тус. Тя се изповяда при него, разказа му приключенията си, обясни му положението си и опасностите, които я заплашваха и настоятелно го помоли да я настани в дома на някоя добра и набожна жена, която да я пази от изкушения.
Отец Тут-а-Тус я представи на съпругата на един виночерпец в двореца, която беше една от най-доверените му измежду жените, които се изповядваха при него. Щом отиде в дома й, госпожица дьо Сент Ив се постара да спечели доверието и приятелството на тази жена, осведоми се за бретонеца-гвардеец и помоли да му кажат да дойде при нея. Щом научи от гвардееца че любимият й е бил отвлечен, след като е говорил с един първи секретар, тя изтича направо при този секретар. При вида на тази хубава жена той се смекчи, защото трябва да се съгласим, че Господ е създал жените единствено за да укротяват мъжете. Разнеженият писарушка й призна всичко.
— Вашият любим е затворен в Бастилията от близо една година и ако вие не му помогнете, може би ще остане там до края на живота си.
Нежната Сент Ив припадна. Когато тя дойде на себе си, писарушката й каза:
— Аз нямам достатъчно влияние, за да правя добро, всичко, което моята власт ми позволява, е да върша понякога зло. Повярвайте ми, идете при господин дьо Сен Пуанж, който върши и добро, и зло. Той е братовчед и любимец на негово превъзходителство господин дьо Лувоа. Този министър има две души: едната е господин дьо Сен Пуанж, другата е госпожа Дюфреноа. Но сега тя не е във Версай; остава ви само да смекчите покровителя, който ви посочвам.
В душата на красивата Сент Ив слаба радост се бореше със страшна мъка и искрица надежда с ужасни опасения. Преследвана от брат си, обожаваща любимия си, ту бършейки очи, ту отново проливайки сълзи, разтреперана и отпаднала, после наново събрала смелост, тя бързо изтича при господин дьо Сен Пуанж.
ГЛАВА XIV
НАИВНИКЪТ РАЗВИВА УМА СИ
Наивникът бързо напредваше в науката и особено в науката за човека. Бързото развитие на неговия ум се дължеше почти толкова на неговото дивашко възпитание, колкото и на закалката на духа му. Понеже не беше учил нищо през детските си години, той не бе възприел никакви предразсъдъци. Неговият разум не беше извратен от заблуди и затова разсъждаваше правилно. Хуронът виждаше нещата такива, каквито са, докато идеите, които ни втълпяват през детството, ни карат да ги виждаме през целия си живот такива, каквито не са.
— Тези, които ви преследват — казваше той на своя приятел Гордън, — са отвратителни хора. Жал ми е, че сте преследван, но също така ми е жал, че сте янсенист. Всяка секта ми изглежда като някакъв съюз на заблудени хора. Кажете ми, има ли секти в геометрията?
— Не, скъпо дете — отвърна му с въздишка добрият Гордън, — всички хора са съгласни върху истината, когато тя е доказана, но мненията се разделят, когато се касае за тъмни истини.
— По-право кажете, когато се касае за тъмни заблуди. Ако имаше поне една-единствена истина, скрита в грамадата от доводи, които се предъвкват от векове, тя несъмнено щеше да бъде открита досега и целият свят щеше да бъде съгласен поне по тази точка. Ако тази истина беше необходима, както е необходимо Слънцето на Земята, тя щеше да блести като него. Нелепост, оскърбление за човешкия род, кощунство с Върховното безкрайно същество е да се каже: „Има една основна истина за човека и Бог я е скрил от него.“