Всичко, което казваше този млад невежа, просветен от природата, правеше дълбоко впечатление на стария нещастен учен.
— Нима ще се окаже истина — извика той, — че съм съсипал живота си заради химери. Много по-уверен съм в съществуването на моето нещастие, отколкото в Божието благоволение. Прекарах дните си да разсъждавам върху свободата на Бога и на човешкия род, но загубих собствената си свобода. Нито свети Августин, нито свети Проспер ще ме измъкнат от Осината, в която се намирам.
Воден от своята природа, Наивникът най-поело му каза:
— Искате ли да ви говоря откровено и смело? Тези, които си навличат преследвания заради празни, схоластични спорове, ми изглеждат лишени от мъдрост. А онези, които ги преследват, са за мен чудовища.
Двамата затворници бяха напълно съгласни, хора хвърлени несправедливо в тъмница.
— Аз съм сто пъти по за оплакване от вас — казваше Наивникът. — Роден съм свободен като птица. Живеех заради две неща: за свободата си и за любовта си; сега съм лишен и от двете. Ето че и двама сме оковани, без да знаем по каква причина и без да можем да научим тази причина. Двадесет години живях като хурон. Казват, че хуроните са варвари, защити отмъщават на враговете си. Но те никога не подтискат приятелите си. Едва бях стъпил на френска земя и трябваше да проливам кръвта си за Франция; може би спасих цяла провинция и за награда бях погребан в тая гробница за живи хора, където щях да умра от ярост.
— Няма ли закони в тази страна? Осъждат хора, без да ги изслушат! Не е така в Англия. А точно срещу англичаните трябваше да се бия!
Личеше философският мироглед, който се зараждаше и той не успяваше да укроти буйната му природа, търсеше най-свещените си права, и отприщваше силния му гняв.
Неговият другар не му противоречеше. Раздялата, незадоволената любов, а философията не му противоречеше. За скъпата си Сент Ив той говореше така, както и за етика и метафизика. Колкото по-кипяха чувствата му, толкова повече я обикваше Наивникът прочете няколко нови романа; малко от тях описваха душевното му състояние, той чувстваше също, че в сърцето му има много повече от това, което описват в книгите.
— О, почти всички тези автори притежават един вид остроумие и умение — казваше той.
Добрият янсенистки свещеник неусетно стана учител на нежната му любов. По-рано той познаваше любовта само като грях, в който човек се упреква при изповед. Сега той разбра, че тя е благородно и нежно чувство, което може както да възвиси, така и да смекчи душата и дори понякога да породи дочели. Най-после стана и последното чудо: един хурон промени вярата на един янсенист.
ГЛАВА XV
КРАСИВАТА СЕНТ ИВ УСТОЯВА НА СЪМНИТЕЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
И така, красивата Сент Ив, още по-чувствителна, отиде в дома на господин дьо Сен Пуанж, придружена от новата си приятелка, при коятобвшв отседнала. И двете бяха така пребрадени, че лицата им бяха почти съвсем скрити. Първият човек, когото видяха на портата, беше брат й, абатът дьо Сент Ив, който излизаше от къщата. Тя се уплаши, но набожната й приятелка я успокои.
— Именно защото той е говорил срещу вас, затова трябва и вие да говорите, бъдете уверена, че в тази страна обвинителите винаги излизат прави, ако човек не побърза да ги изобличи. Много ще бъда изненадана впрочем, ако вашето присъствие не окаже по-голямо въздействие, отколкото думите на брат ви.
Стига само малко да се насърчи едно страстно влюбено момиче и то добива учудваща смелост. Госпожица дьо Сент Ив влезе да чака своя ред заедно с останалите посетители. Всички приближени на помощник-министъра забравиха за миг идола „власт“ и загледаха идола „красота“. Сен Пуанж заповяда да я въведат в един малък кабинет. Тя му говори разчувствано и изискано. Сен Пуанж беше трогнат. Тя трепереше, той я успокои.
— Елате пак довечера — каза й той, — вашата работа трябва да се обмисли и обсъди надълго. Тук има твърде много хора и аудиенциите минават прекалено бързо, трябва да поговорим основно за всичко, което ви засяга.
След като изказа възхищението си от красотата и чувствата й, той й заръча да дойде при него в седем часа вечерта.
Тя се отзова на поканата. Набожната й приятелка пак я придружи, но остана в салона да чете „Християнски педагог“, докато Сен Пуанж и красивата Сент Ив разговаряха в кабинета.
— Ще повярвате ли, госпожице — каза й той най-напред, — че вашият брат дойде да ми иска „подпечатано писмо“ срещу вас? Но всъщност аз по-скоро бих издал такова писмо, за да го отпратя обратно в Долен Бретан.
— Уви, господине, значи, вашите служби толкова щедро раздават „подпечатани писма“, щом хората идват от най-затънтените краища на кралството да искат такива писма, сякаш молят за пенсия. Съвсем нямам намерение да ви искам такова писмо срещу брат си. Имам много основания да се оплаквам от него, но уважавам свободата на хората. Аз моля за свободата на един човек, за когото искам да се омъжа, един човек, комуто кралят дължи спасението на една провинция, който може да му служи и да бъде полезен и който при това е син на офицер, убит на кралска служба. В какво го обвиняват? Как е възможно да се отнесат тъй жестоко към нето, без да го изслушат?