Отец Тут-а-тус се постара да я успокои с благи думи:
— Първо, дъще моя, не казвайте никога тази дума, „моят любовник“, в нея има нещо светско, което би могло да разсърди Бога, казвайте „моят съпруг“, защото, макар че той още не е ваш съпруг, вие го считате за такъв и това е напълно почтено.
Второ, макар че той е ваш съпруг в мислите ви, в надеждите ви, той не е такъв в действителност, и затова вие не бихте извършила прелюбодеяние — един страшен грях, който винаги трябва да избягваме, доколкото е възможно.
Трето, няма вина в едно деяние, когато намеренията са чисти, и няма нищо по-чисто от желанието да освободите съпруга си.
Четвърто, в свещената древност ще намерите примери, които прекрасно могат да послужат за мерило на поведението ви. Свети Августин съобщава, че при проконсулството на Септимий Ациндин в лето Господне 340 един бедняк не можел да плати на кесаря това, което е кесарево, и бил осъден на смърт, както и заслужавал, въпреки максимата: „Където няма нищо, кралят губи правата си.“ Касаело се за една златна ливра. Осъденият имал жена, която Бог бил надарил с красота и разум. Един стар богаташ обещал да даде една златна ливра и дори повече на тази дама при условие, че тя ще извърши с него онзи гаден грях. Дамата не считала, че върши нещо лошо, щом спасява съпруга си. Свети Августин много похвалява нейното самоотвержено примирение. Вярно е, че старият богаташ я измамил и че може би съпругът й все пак е бил обесен, но тя направила всичко, каквото можела, за да спаси живота му. Бъдете сигурна, дъще моя, че когато един йезуит ви цитира свети Августин, този светец трябва да е напълно прав. Аз не ви давам никакъв съвет, вие сте мъдра, трябва да се предполага, че ще бъдете полезна на съпруга си. Негова светлост дьо Сен Пуанж е почтен човек, няма да ви излъже. Това е всичко, което мога да ви кажа. Ще се моля на Бога за вас и се надявам, че всичко ще стане за негова най-голяма слава.
Красивата Сент Ив, изплашена от думите на йезуита не по-малко, отколкото от предложението на помощник-министъра, се върна зашеметена при приятелката си. Изкушаваше я мисълта да тури край на живота си и така да се освободи от ужасния избор: или да остави своя обожаван любим в страшния затвор, или да се опозори, като го избави с цената на най-скъпото, което притежаваше и което трябваше да принадлежи само на нещастния й любим.
ГЛАВА XVII
ТЯ СЕ ПРЕДАВА ЗАРАДИ ЛЮБИМИЯ СИ
Тя молеше приятелката си да я убие. Но тази жена, която беше не по-малко снизходителна от йезуита, й говори още по-ясно.
— Уви — каза тя, — всичко се нарежда само по този начин в нашия тъй прославен, тъй мил, тъй галантен двор. И най-незначителните, и най-високите служби се получават само на същата цена, която искат от вас. Слушайте, вие ми вдъхнахте обич и доверие, ще ви призная, че ако на времето бях такава мъчна, каквато сте вие, моят съпруг нямаше да има дребната служба, с която преживяваме; той знае това и не само не се сърди, но вижда в мен своята благодетелка, дори счита, че дължи кариерата си само на мен. Смятате ли, че всички, които са начело на провинциите или дори на войските, дължат почестите и богатството си само на своите заслуги? Някои от тях дължат всичко това на уважаемите свои съпруги. Военните почести се издействат с любов и длъжностите се дават на мъжете на най-красивите.
Вие сте в едно особено положение — касае се да върнете светлината на вашия любим и да се омъжите за него, това е свят дълг, който трябва да изпълните. Никой не укори красивите и високопоставени дами, за които ви говоря. Всички ще се възхищават от вас и ще кажат, че сте си позволила една слабост само защото сте премного добродетелна.
— О, каква добродетел! — извика красивата Сент Ив. — Какъв лабиринт от несправедливости! Каква страна! Научих се да разбирам мъжете! Един отец дьо Ла Шез и един смешен съдия хвърлят любимия ми в затвора, моето семейство ме преследва и в нещастието ми протягат ръка само за да ме лишат от честта ми. Един йезуит погуби един честен човек, друг йезуит иска да погуби мен. Аз съм обкръжена само от капани и наближава моментът, в който ще пропадна! Трябва или да се убия, или да говоря на краля, ще се хвърля в краката му, когато отива на литургия или в театъра.
— Няма да ви оставят и да се доближите — каза добрата й приятелка. — А ако имате нещастието да успеете да говорите с него, господин дьо Лувоа и преподобният отец дьо Ла Шез биха могли да ви погребат в някой затънтен манастир до края на живота ви.