— Стори ми се — каза Наивника, — че отгатвам някои неща, но признавам, не можах да разбера останалото.
При тези думи абатът дьо Сент Ив си помисли, че я той сам винаги е чел така и че повечето хора никога не четат другояче.
— Вие несъмнено сте чел Библията? — каза той на хурона.
— Съвсем не, господин абате, тази книга я нямаше сред книгите на моя капитан, никога не съм чувал да се говори за нея.
— Ето какви са тези проклети англичани3 — викаше госпожица дьо Керкабон, — те обръщат повече внимание на една Шекспирова пиеса, на един кейк със захаросани плодове и на бутилка ром, отколкото на Петокнижието4. Затова не са покръстили никого в Америка. Разбира се, те са прокълнати от Бога и ние много скоро ще им отнемем Ямайка и Вирджиния.
Както и да е, доведоха най-изкусния шивач от Сен Шии, за да облече Наивника от главата до петите. Компанията се разпръсна и съдията отиде да задава въпросите си другаде; на тръгване госпожица Сент Ив се обърна няколко пъти да погледне Наивника и той й направи най-дълбоките поклони, които някога бе правил в живота си.
Преди да се раздели с компанията, съдията предложи на госпожица дьо Сент Ив сина си, един голям юнак, който тъкмо беше завършил колежа. Тя обаче не го погледна — толкова бе погълната от любезното внимание на хурона.
ГЛАВА III
ХУРОНЪТ, НАРЕЧЕН НАИВНИКА, БИВА ПОКРЪСТЕН
Виждайки, че вече е в напреднала възраст и че Бог му изпраща за утеха един племенник, господин игуменът си науми да му отстъпи длъжността си заедно с всичките си доходи, стига само да успее да го покръсти и да го накара да се покалугери.
Наивникът имаше отлична памет. Якото му бретонско тяло бе укрепнало още повече от канадския климат, главата му беше толкова здрава, че когато го ударят по нея, той едва усещаше. А каквото се запечаташе в ума му, никога не се заличаваше. Схващаше бързо и ясно, тъй като през детството паметта му не бе ни най-малко обременявана с безполезни неща и с всички онези глупости, с които се претоварват нашите умове и затова незамъгленият му мозък попиваше всичко. Игуменът най-после реши да го накара да прочете Новия завет. Наивникът го изгълта с видимо удоволствие, но тъй като не знаеше нито в коя година, нито в коя страна са станали всичките събития, разказани в тази книга, той ни най-малко не се усъмни, че мястото на действието не е Долен Бретан и се закле, че ще отреже носа и ушите на Кайяфа и Пилат, ако някога срещне тези нехранимайковци.
Очарован от тези добри наклонности, чичо му набързо му обясни библейските разкази. Той похвали усърдието му, но му каза, че то е безполезно, тъй като тези хора са умрели преди около хиляда шестстотин и деветдесет години. Наивникът скоро научи почти цялата книга наизуст. Понякога той задаваше неудобни въпроси, които много затрудняваха игумена. Затова чичото често трябваше да се съветва с абат дьо Сент Ив, но понеже и той не знаеше какво да отговори, доведоха един долнобретански йезуит, за да завършат покръстването на хурона.
Най-после божията благодат го осени: Наивникът обеща да стане християнин. Той не се съмняваше, че най-напред трябва да бъде обрязан. „Защото — казваше си той — в книгата, която ми дадоха, не срещнах нито едно лице, което да не е обрязано. Очевидно трябва да пожертвам моя препуциум, и колкото по-скоро, толкова по-добре.“ Не обсъди повече този въпрос: изпрати да повикат селския лекар и го помоли да му направи тази операция, смятайки, че безкрайно много ще зарадва госпожица дьо Керкабон, когато й се похвали, че е свършил тази работа. Лекарят, който никога не беше вършил такава операция, обади на семейството за желанието на хурона и всички нададоха страшен писък. Добрата госпожица дьо Керкабон трепереше при мисълта, че нейният племенник, който изглеждаше решителен и бърз, може сам да си направи операцията, и то така несръчно, че да произлязат тъжни последици, за които дамите се интересуват само поради добросърдечието си.
Игуменът изведе хурона от заблуждението му — изтъкна му, че обрязването не е вече на мода, че кръщенето е по-леко и благотворно, че законът на Божията благодат не е като закона на принудата. Наивникът, който имаше здрав разум и характер, почна да спори, но после призна грешката си, нещо, което доста рядко се случва в Европа, когато хората започнат да спорят. И накрая обеща да се остави да бъде кръстен, когато пожелаят чичо му и леля му.
Но най-напред хуронът трябваше да се изповяда и това беше най-мъчното. Наивникът носеше винаги в джоба си книгата, която му беше дал чичо му. В нея той откри, че нито един от апостолите не се е изповядвал и това го направи много опърничав. Игуменът му затвори устата, като му показа в посланието на свети Яков младши думите, които причиняват толкова мъка на еретиците: „Изповядвайте греховете си едни на други.“ Хуронът млъкна и се изповяда на един реформиран францискански свещеник. Когато свърши, той измъкна свещеника от изповедалнята, хвана го с яките си ръце, постави го на колене пред себе си и зае мястото му:
3
В Англия няма нито една къща, в която да няма Библията; във Франция далеч не е така. — Б.а.