— Хайде, приятелю, казано е: „Изповядвайте греховете си едни на други.“ Аз ти изповядах моите грехове и ти няма да излезеш оттук, преди да ми разкажеш собствените си грехове.
Казвайки тези думи, той натисна със силното си коляно гърдите на противника си. Свещеникът закрещя така, че черквата закънтя от виковете му. Стекоха се хора и видяха как оглашеният налага калугера в името на свети Яков младши. Но радостта да покръстят един хуронски и английски долнобретанец беше тъй голяма, че погледнаха снизходително на неговите приумици. Имаше дори много богослови, които смятаха, че изповедта не е необходима, тъй като кръщенето замества всичко.
Уговориха ден с владиката на Сен Мало, който, поласкан, както можем да си представим, че ще покръсти един хурон, пристигна с разкошна каляска, последван от много други духовници. Госпожица дьо Сент Ив облече най-хубавата си рокля и като благославяше Бога, поръча да изпратят фризьорка от Сен Мало, защото много искаше да блесне на церемонията. Вечно разпитващият съдия дотича, водейки със себе си жителите на целия край. Черквата беше великолепно украсена. Но когато трябваше да вземат хурона и да го заведат пред кръщелния купел, не можаха да го намерят.
Чичото и лелята го търсиха навсякъде. Помислиха, че по навик е отишъл на лов. Всички поканени на празненството се пръснаха да го търсят из горите и съседните села: никъде не бяха виждали хурона.
Започнаха да се страхуват да не би да се е върнал в Англия. Спомниха си, че са го чували да казва, че много обича тази страна. Господин игуменът и сестра му бяха убедени, че там не кръщават хората и трепереха за душата на племенника си. Владиката беше съкрушен и беше готов да си отиде. Игуменът и абатът дьо Сент Ив бяха отчаяни, съдията разпитваше всички минувачи с обичайната си сериозност; госпожица дьо Керкабон плачеше, госпожица дьо Сент Ив не плачеше, но въздишаше дълбоко и въздишките й свидетелстваха колко много обича тайнствата. Двете се разхождаха тъжно покрай върбите и тръстиките, които обграждат рекичката Ранс, когато забелязаха сред реката една едра, доста бяла фигура, застанала със скръстени на гърдите ръце. Те изпищяха и се обърнаха. Но тъй като любопитството скоро надделя над всички други съображения, те тихичко се промъкнаха сред тръстиките и когато бяха вече сигурни, че никой няма да ги види, поискаха да разберат какво върши той там.
ГЛАВА IV
КРЪЩЕНЕТО НА НАИВНИКА
Игуменът и абатът, които веднага дотичаха, запитаха Наивника какво прави там.
— Е, как какво, дявол да го вземе! Чакам да ме кръстят, господа. От един час съм до гуша във водата и не е честно да ме оставяте така да мръзна.
— Драги племеннико — рече му нежно игуменът, — не се кръщават по този начин в Долен Бретан. Облечете се и елате с нас.
Като чу тези думи, госпожица дьо Сент Ив пошепна тихичко на другарката си:
— Мислите ли, че веднага ще си облече дрехите, госпожице?
Междувременно хуронът отговори на игумена:
— Сега няма да ме измамите като миналия път, оттогава доста нещо съм прочел и съм напълно сигурен, че кръщенето не става другояче. Евнухът на царица Кандаса е бил кръстен в един поток. Опитайте се да ми покажете в книгата, която ми дадохте, че някъде е писано за кръщене, извършено по друг начин. Или ще бъда кръстен в реката, или въобще няма да бъда кръстен.
Напразно му изтъкваха, че обичаите са се променили. Наивникът продължаваше да упорствува, защото беше едновременно и бретонец, и хурон. Все се връщаше към евнуха на царица Кандаса и макар че госпожица леля му и госпожица дьо Сент Ив, които го бяха наблюдавали от върбите, имаха право да му кажат, че не му прилича да цитира случая с този човек, те си мълчаха, защото бяха извънредно скромни. Сам владиката дойде да му поговори, а това е вече много нещо, но и той не постигна нищо, хуронът спореше дори с владиката.
— Покажете ми — каза му той — в книгата, която ми даде чичо ми, един-единствен човек, който да не е бил кръстен в река, и аз ще направя всичко, което искате.
Отчаяна, леля му обаче беше забелязала, че когато племенникът й бе направил за първи път поклон, той го бе направил, и то много по-дълбок, пред госпожица дьо Сент Ив, отколкото пред когото и да било друг от компанията, че не бе поздравил дори владиката с такава почит, примесена със сърдечност, каквато бе засвидетелствал на красивата госпожица. И реши да се обърне към нея в това голямо затруднение и да я помоли да упражни влиянието си, за да накара хурона да се кръсти по същия начин, по който се кръщават бретонците, защото не вярваше, че племенникът й може да стане християнин, ако упорства в желанието си да бъде кръстен в течаща вода.