Госпожица дьо Сент Ив се изчерви от скритото удоволствие, което изпитваше, загдето я натоварват с толкова важна задача. Тя се приближи скромно до Наивника и стискайки му ръката по най-изискан начин, каза:
— Няма ли да направите нещо заради мен? Произнасяйки тези думи, тя свеждаше и повдигаше очи с трогателна грация.
— О, всичко, каквото пожелаете, госпожице, всичко, каквото ми заповядате. Кръщене във вода, огнено кръщене, кръщене в кръв, нищо няма да ви откажа.
Госпожица дьо Сент Ив си спечели славата, че е постигнала с две думи това, което нито настойчивите молби на игумена, нито безбройните въпроси на съдията, нито дори увещанията на господин владиката не успяха да направят. Тя почувства победата си, но още не можеше да прецени цялото й значение.
Кръщенето беше извършено и прието с цялото възможно приличие, великолепие и очарование. Чичото и лелята отстъпиха на абат дьо Сент Ив и на сестра му честта да държат Наивника над купела. Госпожица дьо Сент Ив сияеше от радост, че е станала кръстница. Тя не знаеше още на какво я осъжда това високо звание; прие тази чест, без да знае съдбоносните й последици.
Тъй като никога не е имало церемония, която да не е била последвана от голям банкет, щом излязоха от черквата, всички седнаха на масата. Шегобийците от Долен Бретан казаха, че човек не бива да кръщава виното. Господин игуменът казваше, че според Соломон виното весели човешкото сърце. Господин владиката добавяше, че патриархът Юда трябвало да върже магарето си за лозата и да накваси плаща си с кръвта на гроздето и че е много тъжно, че не може да се направи същото в Долен Бретан, на който Бог не е дал лози. Всеки се стараеше да каже по някоя шега за кръщенето на Наивника, както и по някоя любезност на кръстниците. Вечно разпитващият съдия питаше хурона дали ще бъде верен на обещанията, които е дал.
— Как мислите, че мога да не устоя на обещанията си — възрази хуронът, — щом съм ги направил пред госпожица дьо Сент Ив?
Хуронът се разпали, той пи много за здравето на кръстницата си.
— Ако бях кръстен от вашата ръка, сигурно студената вода, която ми изляха на кока, щеше да ме изгори.
Съдията намери израза за много поетичен, защото не знаеше, че тази алегория е често употребявана в Канада. Кръстницата обаче беше извънредно доволна от нея.
На кръщелника бяха дали името Херкулес. Владиката на Сен Мало все питаше кой е този светец, за когото никой не е чувал да се говори, йезуитът, който беше много учен, му каза, че това е светец, който е извършил дванадесет чудеса. Имало и едно тринадесето, което струвало повече от дванадесетте други, но за което не приличало на един йезуит да говори. Чудото се състояло в това, че Херкулес превърнал петдесет момичета в жени само в една-единствена нощ. Един шегаджия, който беше на банкета, се залови твърде енергично за това чудо. Всички дами сведоха очи и съдейки по лицето на Наивника, решиха, че е достоен за светеца, чието име носи.
ГЛАВА V
ВЛЮБЕНИЯТ НАИВНИК
Трябва да се признае, че след това кръщение и този банкет госпожица дьо Сент Ив страстно желаеше господин владиката пак да я направи участничка в още някое хубаво тайнство заедно с господин Херкулес Наивника. Но понеже беше добре възпитана и много скромна, не смееше да признае пред себе си нежните си чувства; когато й се изплъзнеше някой поглед, дума, жест или мисъл, тя обвиваше всичко това в булото на безкрайно мила свенливост. Беше нежна, жива и разумна госпожица.
Щом господин владиката си отиде, Наивникът и госпожица дьо Сент Ив се срещнаха, без да им мине през ум, че са се търсили един друг. Те си заговориха, без преди това да са мислили какво ще си кажат. Най-напред Наивникът й каза, че я обича с цялото си сърце и че прекрасната Абакаба, за която лудеел някога в своята страна, не можела да се мери с нея. Госпожицата му отговори с обичайната си скромност, че той трябва да говори колкото е възможно по-скоро с господин игумена, неговия чичо, и с госпожица леля си и че тя от своя страна ще каже две думи на скъпия си брат, абата дьо Сент Ив, и се надява, че и двете семейства ще се съгласят.
Наивникът й отговори, че няма нужда от ничие съгласие, че му се струва извънредно смешно да пита други хора какво трябва да направи, че когато двете страни са съгласни, не е нужно трети да ги спогажда.