Телефонът иззвъня — Уини бе поставил несъзнателно слушалката на вилката.
— Не! — изкрещя в нея Марджъри, без много да слуша какво й говорят отсреща. — Не ни трябват никакви ураниеви запаси! Имаме пълни сандъци!
— Уини — казах, като се възползвах от залисването й, — аз съм зает човек. Би ли имал добрината да ми кажеш какво искаш?
Той седна, подпрял глава с ръце, и заговори с усилие:
— Много е… трудно — рече той, говорейки бавно. Отронваше думите една по една, като че ли трябваше мъчително да избира и пресява от целия словесен поток, който напираше да се излее през устата му. — Аз… изобретих нещо. Разбираш ли? И щом чух, че си наследил пари…
— Ти си помисли, че можеш да ми измъкнеш една част от тях — подметнах аз.
— Не! — сепна се той рязко, потрепера и стисна здраво главата си. — Искам да натрупам пари за теб.
— Имаме пълни сандъци — отбелязах вежливо аз.
— Но аз мога да поставя света в краката ти, Харлан — рече той отчаяно. — Повярвай ми!
— Никога не съм ти…
— Този път ми повярвай! Ти не разбираш, Харлан. Ние двамата с теб можем да притежаваме света, ако само ми окажеш малко финансова помощ. Изобретих едно лекарство, което ми осигурява безгранична памет.
— Радвам се за теб — казах аз и посегнах към топчестата дръжка на вратата.
Ала тогава размислих.
— Безгранична памет ли? — попитах аз.
— Свръхвъзможностите на подсъзнанието! — заговори пламенно той. — Способността да запомняш всичко — гениалната памет на маниака-учен и индексната система на победителя във викторина. Искаш ли да узнаеш кои са първите шест краля на Англия? Егбърт, Етълулф, Етълболд, Етелбърт, Етълред и Алфред. Искаш ли да чуеш любовния зов на североамериканската тетърка?
Той демонстрира любовния повик на североамериканската тетърка.
— О! — възкликна Марджъри, връщайки се в стаята с току-що преповитото бебе. — Имитация на птичи гласове!
— И това още не е всичко! — извика Уини. — Знаеш ли датата, на която в Съединените щати е имало двама президенти?
— Не, но…
— Трети март — рече той. — Хиляда осемстотин седемдесет и седма година. Ръдърфорд Б. Хейс — по-правилно е да кажа Ръдърфорд Бърчърд Хейс — приемственикът на Грант, положил клетва един ден по-рано. Трябва да обясня, че…
— Не! — прекъснах го аз. — Не обяснявай!
— А какво ще кажеш за това? Искаш ли да ти назова шампионите по кегли от 1931 година до наши дни? Клак, Ничке, Хюет, Видро, Брокау, Галярди, Андерсън… един момент. Пропуснах 1936 година. Това е Уорън. Следват Галярди, Андерсън, Данек…
— Уини — казах аз, — престани, моля те. И без това днес е ужасен ден.
— Но това е разковничето към покоряването на света.
— Ха! — рекох аз. — Ще досаждаш всекиму до смърт с изброяването на шампионите по кегли, така ли?
— Знанието е сила, Харлан. — Той отпусна глава на дланите си. — Ала от него ме боли главата.
Отдръпнах ръката си от дръжката на вратата.
— Седни, Уини — поканих го неохотно аз. — Признавам, че ме заинтригува. Нямам търпение да разбера каква е шашмата.
— Харлан — извика заплашително Марджъри.
— Няма никаква шашма, кълна ти се — рече Уини. — Представи си само какво можем да постигнем с това! Казах ти вече, че знанието е сила, Харлан. С моя свръх-мозък ние можем да направим неуязвими владетелите на всяка една страна. Ние можем да владеем света! Ти спомена пари, нали? Ами знанието е и пари. Например — намигна той — безпокоят те данъците? Мога да ти съобщя какво е становището на малцинството в американското правителство срещу закона на Остерхейгън. 486 срещу 3309 в Алабама. Както виждаш, има пролука, през която можеш да минеш с бронирана кола.
Марджъри седна с цигара в ръка, поставена в едно дълго, дълго цигаре, което й бях купил, за да изгладя някакво недоразумение една година след сватбата ни. Тя погледна най-напред мен, а след това многозначително и цигарата и аз станах да й поднеса огън.
— Благодаря, скъпи — рече гърлено тя.
Беше преоблякла и себе си, и бебето. Сега носеше тоалет, по-подходящ за една сънаследница на тлъста сума пари, която забавлява бившия си съпруг. Носеше пеньоар от златисто ламе, който само час след обаждането на репортера от „Асошиейтед Прес“ бе купила на кредит, с какъвто никога не сме разполагали преди появата на сутрешните вестници в магазините из Левитаун.
Това ме подсети за нещо. Пари. Кому бяха необходими пари? Каква бе ползата, че бях наследил всичките тези пари от чичо Ото, щом не мога да хвана Уини за ухото и да го изхвърля?